Европа между Сцила и Харибда

Европа трябва да се върне в ролята си на индустриален и бизнес двигател

Имаме нужда от решителни и бързи действия, за да излезем от този исторически провлак

В Месинския пролив между Калабрия и Сицилия още Омир описва една мореплавателска дилема. За да избегнат корабите Сцила, скалната плитчина от единия калабрийския край на пролива, описвана като многоглаво морско чудовище, корабите трябва да се приближат до Харибда, водовъртеж край сицилианския бряг. И обратно. У нас му казваме да си между чука и наковалнята. Каквото и да избереш, все има риск корабът да потъне. Днес, нашата Европа се намира точно между Сцила и Харибда и се изисква много висш пилотаж, за да се избегнат опасностите.

От едната страна е европейската Сцила. Тя е вътрешен продукт, собствено производство. Едно от малкото неща, които сами си произвеждаме вече – опасности. Скалната плитчина има шест глави, точно като митологичното морско чудовище. Едната глава е деиндустриализация. Изнесохме масово производствата си към Китай и превърнаха Стария континент в най-големия Дисниленд на планетата – една континентална по размер туристическа дестинация. Втората глава е декарбонизацията и присъдружните й зеленикакви истерии, които освен затварянето на производства, не позволяват отварянето на нови и разклащат енергийните системи на континента. Питайте Испания. Третата глава е бюрокрацията, която отдавна глозга костите на демокрацията. Четвъртата глава е тоталният отказ от проучване и добив на собствени фосилни горива, гарнирано с безумна политика изхвърляне на конвенционалните енергийни системи и замяната им с вятър и мъгла, извинете, слънце. Петата и шестата глава са свръх зависимостта от Америка – в сферата на отбраната и в сферата на медицината.

От другата страна е водовъртежът на евразийската Харибда. Въртопът на посткомунистическа Москва иска да засмуче Украйна, а след това да повлече и всичко друго, което може. Например Прибалтика. Наскоро дори кремълската пропаганда цитира влизането на България и Румъния в НАТО като една от причините, видиш ли, за руската агресия в Украйна. Какво е посланието? „Вие сте виновни, значи вие сте следващите“. Някой би казал, че това могат да го смятат само луди хора без морал. Както Захарова отговори на въпрос дали биха нападнали Украйна дни преди да нахлуят в страната. Способни са и няма да бъдат спрени от нашите заклинания или заравяне на главите в пясъка. Това, че на нас не ни се иска да има такива имперски сценарии, не означава, че империята ги няма. Означава само, че на нас не ни се иска да ги има. Руският имперски манталитет и постоянната им нужда да се обграждат с пояс от марионетни държави е дълбоко вкоренен импулс в управляващата върхушка в Москва. Той не е от сега и е достатъчно дълбок, за да бъде събран на една вестникарска страница. Фактът е, че го има и трябва да го имаме предвид.

Тази Сцила – вътрешните, самопричинени европейски проблеми – и тази Харибда – външните имперски заплахи край границите ни – са заключили Стария континент като в менгеме. Имаме нужда от решителни и бързи действия, за да излезем от този исторически провлак. Нямайте съмнения – не излезем ли бързо от него, може и никога да не излезем. И доколкото по отношение на руската Харибда в момента има твърде много движещи се части на игралното поле и почти нито една от тях не се задвижва от нас, то по отношение на нашата си Сцила решението на проблемите, които тя предизвиква, са само в наши ръце. Ние трябва да влезем в ролята на човек, който сам се прострелва в крака и после сам си промива раната и сам се превързва. Няма кой друг да ни спаси от белите, които сами сме си докарали на главата.

А как се убива многоглав змей? Както в онзи лаф за това как се изяжда вол – хапка по хапка. В случая – глава по глава се реже докато змеят умре. Хубавото на процеса по решаването на вътрешните ни проблеми е, че те са взаимосвързани и разплитането на един ще доведе до решаването и на друг. От къде да се започне обаче? От моята камбанария трябва да започнем горе-долу така.

Първо, в спешен порядък трябва да се изостави въглеродната паника и климатичната истерия. Този (анти)утопичен възглед за света, в който ние сами „спасяваме планетата“, докато Индия и Китай бълват въглеродни емисии за пет европейски континента, е не просто неработещ, той е налудничав. Не може така повече. Въглеродните квоти, които кажи-речи сами си спазваме и налагаме, трябва да идат на бунището на историята. Автоматично с изкореняването на зелената истерия ще се постигне и едно разумно дебюрократизиране. Отпушваме регулаторните режими и позволяваме на големите производства да се върнат в Европа. Това няма да означава упадък на околната ни среда. Зер като Америка се дебюрократизира в момента в спешен порядък и отпуска бързо разрешителни за тежки (металургични, но и не само) производства, това е довело до замърсявания в Щатите? Не. Просто в Америка в момента е по-лесно да получиш разрешително за металургичен комбинат, отколкото в Европа да ти разреши екологичната инспекция да отвориш автомивка. Закриването на декарбонизационната политика върви ръка за ръка с дерегулация и отпускане на мъртвата хватка, в която бюрокрацията държи бизнеса.

Второ, след като минем през горното, трябва ударно да започнем да връщаме производства в Европа и да създаваме нови. Не може Китай да произвежда всичко и да ни го внася обратно. Това не е устойчиво и ни е превърнало във финансов придатък на Пекин. Само собственото производство – както на машини, съоръжения, автомобили и други, но и на газ и петрол – е в ръцете ти, само тогава си истински независим и устойчив. Не може, също така, цялото здравеопазване на развита Европа да зависи само от иновациите и развойната дейност на американската фармация. Която извън всичко останало няма възможност да прехвърли разходите за тези проучвания на нови медикаменти и медицински технологии към Европа, защото ние сме се накичили със званието „социален континент“ и слагаме пределни цени на всички лекарства. То хубаво, ама тая иновация някой я плаща и в случая това е американският потребител, а администрацията на Тръмп вече обяви, че повече така не може. В Европа сме социални, ама американският потребител плаща за медицинските иновации, които ползваме евтино и американския данъкоплатец плаща за нашата охрана. Това е очевидно, че няма как да продължи повече.

Какво се случва, когато Америка спре кранчето на медицинските разноски, които ни покрива и поиска (съвсем с право) да си плащаме равностойно за собствената си охрана? Случва се изчезване на паричен поток, който до сега ни позволяваше лукса да сме социални. И какво правим в такава ситуация? Има само три опции. Опция първа, режем разходи. Опция втора, увеличаваме приходи и опция трета, правим и двете едновременно. Докато не искаме да режем социални разходи (макар и да е наложително), то трябва да си увеличим доходите. Това става само с бизнес, само с индустрия, само с високи технологии. Тях ги има само при ниска бюрокрация и максимална дерегулация. Европа, ако иска да може да удържи на външните заплахи (от руската Харибда, но и не само) трябва да се върне в ролята си на индустриален и бизнес двигател. Няма как да стане иначе. Ако искаме да я има Европа, такава каквато я познаваме и обичаме. 

Автор: Д-р Петър Кичашки

trud.bg