Гробокопачът на Синята надежда

https://svobodnoslovo.eu/index.php/politika/grobokopachat-na-sinyata-nadezhda/205615 SvobodnoSlovo.eu
Гробокопачът на Синята надежда

Поколението Z си няма понятие кой е Филип Димитров

Оня ден на опашката в магазина пред мен беше Филип Димитров. Млада касиерка го обслужи като обикновен клиент. „Знаеш ли кой мина?“, попита нейна по-възрастна колежка. Девойката вдигна рамене. „Самият Филип Димитров!“, прекръсти се осведомената.

Поколението Z си няма понятие за тази феноменална политическа фигура. Гробокопачът на Синята надежда на техните бащи и майки.

Филип Димитров е един от всемирните мъже, отговорили на въпросника на Марсел Пруст. През 1991 г. журналистката Елеонора Владимирова му предложи да попълни прочутия формуляр. На въпроса какъв е любимият му цвят, Димитров логично посочи „Син“. А любимият метал? „Стомана“, категоричен беше той. „Как бихте желали да умрете?“, пита въпрос №41. „Без да изпускам контрола над себе си, което значи - с достойнство“, отсече анкетираният.

Този път към оня свят избра самоубиецът. Синя стомана, контролирано забита в себе си. С достойнство!
На 8 ноември 1991 г. Филип Димитров оглави първото демократично правителство в новата ни история. На 24 юли следващата година Народното събрание гласува вот на недоверие към кабинета. Резултатът беше 104 врагове срещу 130 приятели. Филип Димитров беше щастлив, защото не искаше други да му теглят ножа. Той сам ще пререже пъпната връв на своето съществуване в политиката с ритуално харакири.

Смисълът на харакирито е да запази честта на самоубиеца. Самураят подготвя предсмъртен стих, в който обяснява какво е преживял, за какво съжалява и защо трябва да умре. Макар и не в мерена реч, Димитров спази традицията. „Може да се каже, че правителството на Филип Димитров почти нищо не направи напълно и по най-добрия начин“, изповяда се той. Това сакрално изречение е документирано в неговото съчинение „Митовете на българския преход“.

На 21 октомври 1992 г. Филип Димитров депозира в парламентарната канцелария иск за вот на доверие. Уникален в политическата ни история!

Дебатите започнаха на 22-ри и продължиха на 28 октомври. Пренията бяха сред най-ожесточените в аналите на Народното събрание. Без да знае, че премиерът желае да се самозаколи, опозицията изригна като вулкана Попокатепетъл.

Йовчо Русев нарисува страшна, апокалиптична картина: „Никога България не е познавала такова корумпирано управление във всичките му нива, както днес. Никога българският народ, българският селянин не се е чувствал толкова изоставен. В селата старците замръкват без да знаят дали ще осъмнат. Убийства и престъпления! Господа, за селата в планинските райони като че ли е кърджалийско време.“

Дончо Конакчиев добави още мрачни краски: „Аз ви питам, господа: фокусите на статистиката ли доведоха до многократното увеличение на наркоманията и проституцията по време на вашето управление? Отговорете на този въпрос. Те ли поставиха страната на прага на епидемии... (слушайте, нека слушат и другите, които ни слушат)... на епидемии от болести, които бяха забравени: от сифилис, от туберкулоза. Това чука на нашата врата.“

На тези атаки дадоха отпор майстори на ораторското изкуство като Светослав Лучников, Васил Михайлов и Георги Марков. На Лучников признателното потомство вдигна паметник. Михайлов записа името си в теорията на абсурда с интервю за Република Нубия. Марков изкова знаменития политически лозунг „Само „Левски“ и шкембе чорба!“ На 28 октомври беше изсърбал чорбата и мина към десерта. Стенограмата свидетелства:
„Преобразихме търговската мрежа, и аз много се радвам, че и децата на социалистите влизат в сладкарница „Лучано“ - италианската, и те си купуват вече западни телевизори, и те пият хубава бира, и те ходят с хубави джинси, а не ходиме като прошляци, както ходихме по комунистическото управление по „Ваци“ в Будапеща да се чудим как да си купим от някой бутик някой и друг парцал, сега нашите деца са красиви, одухотворени и със самочувствието на европейски деца.“

В пренията участва и дамската половина от залата. Златка Русева храбро атакува Стойко Пенчев. „Госпожице Златка, ако обичате, замълчете и ме изслушайте. Вие въобще не разбирате проблемите на отбраната“, защити се той.

Синята депутатка съзря паралел между нея и мадам Злата от „Криворазбраната цивилизация“. Скочи и най-отговорно заявяви: „Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! За сведение на всички мъже от Парламентарната група на БСП, се казвам Златка Русева и ви моля, така както аз се обръщам с двете ви имена, така да се обръщате към всички жени и мъже, разбира се, от Парламентарната група на СДС.“

Клара Маринова кръстоса шпага с Иван Пушкаров. „Трябва да кажа откровено, че нямах намерение да се изказвам“, измънка колебливият Иван. „Господин Пушкаров, то добре сте се канили да не се изказвате, ама защо не си изпълнихте заканата?“, попита го червената Клара. „Предизвика ме твоята пола в интерес на истината“, сложи ръка на сърцето си той.

В този конструктивен дух дебатите продължиха шест часа. Стигна се до гласуване. Сините поискаха явен вот, червените - таен. Прието беше гласуването да е на тъмно. „Депутатите се отправяха към урните, които бяха на втория етаж“, спомня си процедурата Методи Спасов.

След преброяване на гласовете беше съставен и прочетен протокол. „Министерският съвет не получава исканото доверие“, отсече документът.

Председателстващата Снежана Ботушарова даде думата на Филип Димитров. „Моля господа фотографите да напуснат пленарната зала. Много ви моля, напуснете пленарната зала!“, нареди тя, защото харакирито е грозно зрелище и не е за снимки.

Филип Димитров се изправи на трибуната. Перчемът над челото беше преметнат надясно, каквито са възгледите му. Брадата грижливо вчесана, очилата с нови рамки. „Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на правителството подавам оставка!“, със саблен удар обявяви синият самурай.

Стенографите хроникираха за грядущите поколения: „Ръкопляскания от блока на СДС, депутатите от парламентарната група на СДС стават на крака и поздравяват своя министър-председател.“ Едни му стискаха десницата, други го прегръщаха, трети го целуваха по изстиналото чело.

Вчера беше Десети ноември, превратна дата в българския календар. През 1989 г. от руините на социалистическото миналото се появи Синята надежда. За едно по-добро, достойно бъдеще. Надежда, която Филип Димитров загроби със замаха на политически самоубиец.

„Стефче, обясни на щерката защо сега сме на това дередже!“, заръча на жена си един приятел от моето поколение.

Автор: Росен Тахов

trud.bg

19 Коментара

Гробокопачите на България

5 days before

37 години разграбване и съсипване на България!

Коментирай

Иван

5 days before

Синята надежда буквално си беше озаконянане на робство и превръщането на България в поредният дивашки американски щат

Коментирай

BELANDIN

5 days before

.......ще напиша само това: не заслужава да тъпче тази земя...!

Коментирай

Раф

5 days before

Е, какво Тахов, значи са прерязали свежа розова пъпка тогава?

Коментирай

"Синя надежда"? "Демокрация"? -

5 days before

пропагандно лого, зад което се крие план за разкостването ни заедно с другите източноевропейски страни. У нас - особено "успешно" поради пословичната продажност на политическата каста.

Коментирай

Реалист

5 days before

А за останалите гробокопачи кога? Десни били, винаги на държавната софра, представа нямаха от пазарна икономика, никаква представа!

Коментирай

Кико

5 days before

Спасявай се поединично ! Единствен реален принцип в тази терторийката.Ако тука не можеш се доредиш за некой социален АСАНСЬОР, директно бегай на ТЕРМИНАЛА ! Тука хаир нема видиш, само ядове, и то ДО ЖИВОТ.

Коментирай

loribbb

5 days before

Скапан чифут е тая мърша https://judassicpark.narod.ru/Filip.jpg

Коментирай

Кико

5 days before

Колкото до очилатото СДС КВАЗИМОДО на кадрите, то разсипа БГ селото с ликвидационните съвети. Тоя червей както и подобните му вероятно всичките имат И ДРУГО ГРАЖДАНСТВО ОСВЕН БЪЛГАРСКОТО, ама си мълчат, още не е назрял момента извадят чуждите паспорти на мегдан и си седнат в самолетите.

Коментирай

На мен

5 days before

тоя ми изглеждаше като да не е със всичкия си. Не го познавам лично, но от това което говореше и вършеше. Самурай, боже, да си беше направил харакири, като е толкова самурай, не да праща България в блатото.

Коментирай

Валентин Любенов

5 days before

Филип Димитров е показателен пример,как от един четвърто разреден адвокат и съдържател на явочна квартира на ДС,може да се направи Министър-председател,че после и конституционен съдия. Такава метаморфоза,освен при насекомите,е възможна само и единствено в България. Възможно е само в разнебитена държава.А,след него подобни дивотии станаха норма.Примери много:Петър Стоянов,Сергей Станишев,Симеон Сакскобургготски,Бойко Борисов и т.н. За председателите на НС не говоря изобщо. Там,като че ли е "изискване" да си колкото си може по-безличен и колкото си може по-зависом

Коментирай

Mustashka

5 days before

А помните ли неадекватното му поведение - - да иде на Голанските възвишения , в качеството му на МП? Май беше първият отишъл. Много грехове има. Не знам защо ни напомнят за него.

Коментирай

Бай Иван

5 days before

Този неадекватен случайник го помня с това, че неговия помияр Константин мишев се опитваше да му вдига самочувствието, като го наричаше Фил Кенеди и когато се налагаше да говори, теглеше едни дълги лакърдии, като фактически накрая нищо същественно не казваше! Беше избран за председател на СДС, като компромисна личност, защото беше абсолютен аутсайдер и влиятелните хора в ръководството на СДС си мислеха, че ще могат да го водят на верижка. Ако някой се наеме да пише историческа книга за гробокопачите на България, на тоя му се полага едно от първите места! За съжаление все ще се намират малоумни жълтопаветни екземпляри, които при споменаване на името му, изпадат в някакъв с нищо необясним възторг.

Коментирай

Найчо

5 days before

,,През 1989 г. от руините на социалистическото миналото се появи Синята надежда. За едно по-добро, достойно бъдеще. Надежда, която Филип Димитров загроби със замаха на политически самоубиец"! Значи на руините на социализма, възникна умиращата държава България! Какви руини, неуважаеми, когато България беше на 29 място в света по индустриално развитие! Руините са сега, погледнете покрай пътищата, покрай жп линиите каква разруха се шири в България, обезлюдените села, че и малки и по-големи градове, такава може и да няма в т.н.държава украйна! Този ми заплакал за ,,великият" видите ли Филип Димитров! Той и другите покрай него европродажници, докараха страната ни до просешка тояга! За тези трябва Народен съд и съответната съдба!

Коментирай

Бай Иван

5 days before

Току що гледах по БНТ К1 филм посветен на живота и творчеството на Геоги Черкелов. Почти в края на филма негови колеги и приятели си спомниха, как след 1990 г. голяма част от онези помияри със "синята мечта" започнали да го оплюват и са искали да го сменят от директорския пост! Представяте ли си един от титаните на тогавашното Българско кино и театър, как някакви дребни жалки душици решили да се възползват от ситуацията искали да го свалят от директорският пост! Зер дошло е тяхното време! Дошло е времето на най-мръсната пяна на българското общество да получи реванш срещу таланта, знанието и авторитета?! Тези идиоти погребаха България! На времето ми се струваше, че планът Ран-Ът е теория на конспирациите, защото според него България от почти 9 милиона трябва да стане не повече от 5 милиона население! Ето, че стана! Този коварен план се реализира с любезното съдействие на такива идиоти, като този!

Коментирай

Отново възмутен от Росен Тахов

5 days before

Авторът на тази позорна статия Росен Тахов е един от най-жалките европродажници в днешната територия “България”.

Коментирай

Отново възмутен от Росен Тахов

5 days before

Авторът на тази позорна статия Росен Тахов е един от най-жалките европродажници в днешната територия “България”.

Коментирай

Тодор

4 days before

Наистина не е с всичкия,но и всичкият му не е много.

Коментирай

Бялджип

4 days before

Прочетох коментарите, напълно се солидаризирам с тях. Конкретно ми харесаха като съвсем точни коментарите от "Бай Иван". Още повече, че също като него снощи проследих филма за Черкелов.

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.