Гюров: Мълчанието не е отбрана; Йотова: България трябва да има собствена позиция за мира

Сигурността на България, войната в Украйна и отношенията с Русия се превърнаха в основна линия на сблъсък между Илияна Йотова и Андрей Гюров по време на предизборния дебат по БНТ. Двамата кандидати за президент очертаха различни подходи към отбраната, дипломатическите усилия за мир и защитата на националния интерес в Европейския съюз. Йотова настоя за преговори и самостоятелна българска позиция, докато Гюров предупреди, че пасивността излага страната на риск и че сигурността изисква конкретни действия и сътрудничество със съюзниците.

Острият разговор обхвана и споразумението с Украйна, възможността за участие на български военни в следвоенни инициативи, договора с турската компания „Боташ“ и спора за френското предложение за Северна Македония. Двамата защитиха и различни разбирания за ролята на президентската институция и начина, по който България трябва да отстоява позициите си пред европейските партньори.

 Йотова предлага мораториум в Черно море, Гюров настоява за реална отбрана

 Повод за сблъсъка стана поредният инцидент с атакуван търговски кораб в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Йотова защити предприетите дипломатически действия и предложи среща между шестте държави в региона – България, Румъния, Турция, Грузия, Украйна и Русия, на която да бъде договорен мораториум върху бойните действия в Черно море.

„Мораториум върху бойните действия в Черно море трябва да бъде предложен на среща между шестте държави“, заяви Йотова.

Тя припомни, че е поставила темата за безопасността на корабоплаването пред Общото събрание на ООН, като подчерта значението на Черно море за международната търговия и продоволствената сигурност. Рисковете за корабите водят до по-високи застраховки и отказ на компании да използват определени маршрути, посочи кандидатът. Йотова съобщи и за дипломатически разговори с партньори от ЕС и НАТО, както и с Турция и Румъния. По думите ѝ е свикан и Консултативният съвет за национална сигурност.

Гюров определи тези действия като закъснели и недостатъчни. Според него страната е трябвало по-рано да разпознае заплахите и да се включи активно в развитието на съвременните отбранителни способности.

„Мораториумът като пожелание не е отбранителна стратегия. Мълчанието не е отбрана“, заяви Гюров.

Той настоя България да участва в европейските инициативи за защита от дронове и противоракетна отбрана. Кандидатът разкритикува и първоначалния отказ на страната да се включи в инициатива на НАТО за защита от дронове, когато като аргумент е била посочена цена от 220 хил. евро. Последвалото присъединяване според него показва колебливост в действията.

Гюров предупреди, че простото закупуване на скъпи системи, които ще пристигнат след години, няма да е достатъчно. Според него България трябва да участва и в разработването на отбранителни технологии, така че да съчетае повишаването на сигурността със създаването на високоплатени работни места.

Два различни пътя към мира в Украйна

 Разминаването между кандидатите пролича най-силно в позициите им за прекратяването на войната. Йотова настоя България да участва във формирането на общоевропейска позиция за мира, вместо само да подкрепя вече договорени решения.

„Имаме нужда от истинско споразумение за мир – за това как да изглежда мирът в Европа и как да бъде прекратена войната. Русия не може да бъде изключена от този процес, защото не може други да вземат решения вместо нея“, заяви тя.

Йотова отхвърли тезата, че мирът може да бъде постигнат чрез увеличаване на военната помощ и нови оръжия. По думите ѝ повече оръжия водят до нови разрушения и жертви сред невинното население, а преговори не могат да бъдат постигнати единствено с ултиматуми и декларации.

„Мир може да дойде само чрез преговори. Война до изтощение е път доникъде“, подчерта Йотова.

Гюров защити различна позиция, като посочи, че прекратяването на военните действия трябва да бъде част от пътя към мирно споразумение, но не може да се отделя от необходимостта Русия да прекрати агресията си. Той предупреди, че България не бива да остава встрани от съюзническите усилия.

„Когато не си на масата, си в менюто. Важно е да имаме позиция“, заяви Гюров.

Според него България е част от силен отбранителен съюз, но за да получи подкрепа, трябва да е способна сама да допринася за собствената си сигурност. Той призова и за преодоляване на разделението в обществото по темата за войната.

Спор за споразумението с Киев и българските военни

Двамата кандидати влязоха в пряк сблъсък и за подписаното с Украйна споразумение и ангажиментите, които то предполага. Йотова припомни пътуването на Гюров до Русия и заяви, че не би предприемала подобни действия без предварително съгласуване с останалите институции или без да се допита до българските граждани.

„Това е разликата между мен и вас. Аз няма да се обадя на никой президент, без да се съгласувам с останалите институции или без да питам гражданите на България“, категорична бе тя.

Йотова определи споразумението с Украйна като ангажимент, който не бива да се разглежда като безусловна подкрепа за всички предвидени инициативи. Тя посочи поетите ангажименти за предоставяне на реактори за АЕЦ „Белене“ и за участие на България в т.нар. коалиция на желаещите.

По думите ѝ тази инициатива предвижда дейности след постигането на мир, включително обучение на военни. Йотова заяви, че не подкрепя категорично подобен ангажимент и подчерта, че български войници не трябва да бъдат изпращани в Украйна.

Гюров също заяви, че български военни няма да бъдат изпращани там, и определи обратните твърдения като спекулации. Двамата се съгласиха, че България трябва да изпълнява ангажиментите си в НАТО, включително по отношение на съюзническото присъствие на нейна територия.

И двамата подкрепиха възможността за разполагане на допълнителни съюзнически сили в България. Йотова заяви, че това съответства на ангажиментите на страната в НАТО, а Гюров подчерта, че членството в най-силния отбранителен съюз в света включва и присъствие на съюзнически войски.

 „Боташ“ раздели кандидатите

 Спорът за енергийната сигурност също извади наяве различията между двамата. Йотова защити договора с турската компания „Боташ“, като обясни, че той е бил сключен след прекъсването на доставките на руски газ и необходимостта служебното правителство бързо да намери алтернативно решение.

„Боташ“ стана, защото Кирил Петков и Асен Василев за една нощ прекъснаха доставките на руска газ за България и трябваше да се вземе бързо решение“, заяви Йотова. Тя изрази увереност, че договорът тепърва ще бъде полезен за страната.

Гюров отхвърли тази оценка. Според него досега не се виждат достатъчно ползи, а задълженията по договора създават сериозен финансов риск за „Булгаргаз“.

„Не виждаме никаква полезност, а виждаме 400 млн. долара, които дължим и които могат да докарат „Булгаргаз“ до фалит“, заяви той. Гюров припомни, че доставките на руски газ са били спрени едностранно от „Газпром“ и че тогавашното правителство е действало бързо, за да осигури втечнен газ.

Северна Македония и ролята на президента

Различията между Йотова и Гюров се проявиха и при оценките им за „Френското предложение“ за Северна Македония. Йотова заяви, че българската позиция е била спасена в последния момент благодарение на намесата на тогавашния президент Румен Радев. Тя подчерта, че няма съществен напредък в отношението към хората с българско самосъзнание и в борбата с езика на омразата.

„В мое лице виждате човек, който няма да отстъпи и на сантиметър от вече договореното“, заяви Йотова.

Тя припомни, че според нея тогавашният премиер Кирил Петков е бил готов да промени българската позиция, а консултативната среща при президента е предотвратила отстъпление от националните интереси.

Гюров отхвърли тази интерпретация и защити ролята на тогавашното правителство и парламентарното мнозинство. По думите му целта е била българските искания да станат част от общата европейска позиция, включително условието българите да бъдат вписани в Конституцията на Северна Македония.

„Успяхме да защитим интереса на българските граждани и да направим българската позиция част от общата европейска позиция“, заяви Гюров. Той отбеляза, че тогава е имало остри критики срещу предложението, докато днес то се подкрепя от политически сили, които първоначално са го атакували.

Йотова от своя страна настоя, че България трябва да продължи да изисква изпълнението на договореностите и да не допуска отстъпление от вече постигнатото.

Различия за европейската политика и президентските правомощия

В дебата за ролята на България в ЕС Гюров призова страната да изгражда коалиции и да търси съюзници още при подготовката на общите решения. Според него България не трябва да се изолира, а да работи с останалите държави, за да има по-силно влияние.

„Когато сме на масата в Европейския съвет, там са 27 държави. Ако сме сами срещу останалите 26, гласът ни не е силен“, заяви той.

Йотова отхвърли тезата, че по-малката държава трябва да се съобразява с останалите заради ограничената си тежест.

„Ние сме равнопоставен член на Европейския съюз. Нашият глас е също толкова равен, колкото този на всички останали държави“, подчерта тя. Според Йотова добре аргументираната национална позиция не е антиевропейска политика, а начин да се влияе върху общите решения.

По отношение на конституционните промени Гюров заяви, че не би инициирал разширяване на президентските правомощия. Той подчерта, че България е парламентарна република и държавният глава не може да замества изпълнителната власт.

„Президентът не може да замести изпълнителната власт, а трябва да бъде граница срещу самозабравянето ѝ и да осигурява противотежест, когато има злоупотреба с власт“, заяви Гюров.

В началото на дебата двамата размениха реплики и за политическата подкрепа зад кандидатурите си. Йотова посочи подкрепата на „Прогресивна България“, БСП и широк инициативен комитет, докато Гюров подчерта, че кандидатурата му е издигната на граждански принцип и че разчита на подкрепата на избирателите.

Кандидатите представиха различни оценки и за ниската избирателна активност. Гюров я свърза със страховете, насаждани по време на кампанията, и призова президентската институция да обединява младите хора, предприемачите и учените около дългосрочни национални цели. Йотова защити работата на президентската институция и я определи като „добре акордирано пиано“, което изпълнява мелодиите, очаквани от гражданите. І БГНЕС