Кимбърли Гилфойл, България и американската газова офанзива на Балканите

Представители на американската администрация и на българските власти упражняват сериозен натиск за включването на „Булгаргаз“ в проекта, твърдят запознати. Гилфойл активно лобира за финализиране на сделката.

България е в центъра на нова американска газова схема за Балканите, в която ключова роля играе посланикът на САЩ в Гърция Кимбърли Гилфойл. Става дума за подготовка по 20-годишно споразумение за доставки на втечнен природен газ, в което участват американската Venture Global, гръцката Atlantic SEE LNG Trade и българският държавен доставчик „Булгаргаз“, съобщават запознати източници.

Представители на американската администрация и на българските власти упражняват сериозен натиск за включването на „Булгаргаз“ в проекта, твърдят запознати. Гилфойл активно лобира за финализиране на сделката. Посещенията ѝ в София придават допълнителна тежест на тези твърдения. На 1 април 2026 г. тя проведе отделни срещи с българския президент Илияна Йотова и служебния премиер Андрей Гюров. Разговорите с премиера са обхванали Вертикалния газов коридор, а с Йотова енергийната диверсификация, достъпа до гръцките LNG терминали, Коридор №8, връзките Север-Юг, отбраната, иновациите и високите технологии.

На 29 май последва второ пътуване на Гилфойл до София, този път заедно с бившия кмет на Ню Йорк Руди Джулиани. Разговорите с Йотова са били насочени към „възможностите за развитие на споделените енергийни приоритети“. Гилфойл подчерта на следващия ден, че под ръководството на президента Доналд Тръмп Съединените щати работят с Гърция, България и други партньори в региона за обща визия за енергийна сигурност по линия на Вертикалния газов коридор.

Предлаганата схема предвижда Venture Global да продава втечнен природен газ на Atlantic. След това гръцкото дружество трябва да го препродава на „Булгаргаз“ по 20-годишен договор, който да започне през 2030 г. Това е заложено в предварително споразумение, постигнато през март.

Atlantic е общ проект на гръцкия строителен концерн Aktor и газовата компания DEPA Commercial от 2024 г. Venture Global и Atlantic обявяват сключването на търговско споразумение през ноември 2025 г. .

Проектът се вписва в американската стратегия за развитие на т.нар. „Вертикален газов коридор“. Чрез него Вашингтон цели по-големи количества американски втечнен газ да достигат до Югоизточна Европа през гръцките терминали и свързаната с тях регионална газова мрежа. Процесът се координира от американското министерство на енергетиката и други агенции. Част от него са и разговорите за инвестиции в гръцки терминали за регазификация, както и в инфраструктурата, необходима на държавите купувачи.

Подобна сделка би била значим успех за Venture Global, чиито контакти с администрацията на Доналд Тръмп предизвикват все по-голям интерес. През декември 2025 г. британският в. „Гардиън“ съобщи, че съоснователите на компанията Майкъл Сабел и Робърт Пендър са купили над един милион нейни акции за близо 12 млн. долара след среща с президента Тръмп. Няколко месеца по-късно американският министър на енергетиката Крис Райт издава на Venture Global лиценз за износ, свързан с проекта CP2 за терминал за втечнен природен газ в Камерън Париш, Луизиана. Впоследствие сенаторите от Демократическата партия Крис Ван Холън, Джеф Мъркли и Рон Уайдън поискаха проверка дали има връзка между покупката на акции и издаването на лиценза.

Енергийната дипломация е най-видимото направление в работата на Гилфойл. В Тирана беше подписано споразумение за 6 млрд. долара между албанската Albgaz, американската Venture Global и гръцката Aktor LNG USA за развитие на Енергийния център във Вльора и доставки на американски втечнен природен газ за срок от 20 години. Гилфойл присъства на церемонията и представи проекта като стъпка към по-свързан, по-сигурен и по-проспериращ регион.

По думите ѝ, когато Съединените щати, Албания и Гърция работят заедно, регионът става по-свързан, по-сигурен и по-проспериращ. Споразумението предвижда изграждане на инфраструктура във Вльора за внос на американски втечнен природен газ и за неговата регазификация с цел снабдяване на Южна Европа.

Така американският посланик в Гърция фактически действа и като регионален енергиен посредник. Ролята на Атина е ключова. Гръцките терминали за втечнен природен газ и газовата инфраструктура са входна точка за американския газ към Югоизточна Европа. България има пряко място в тази схема чрез достъпа си до гръцките терминали и участието си във Вертикалния газов коридор, който свързва Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова.

Военното измерение също е съществено. Гърция и САЩ обсъждат подновяване на Споразумението за взаимно отбранително сътрудничество, което е основа за американското военно присъствие и достъп до ключова инфраструктура в страната. Атина се стреми да затвърди ролята си като стабилен съюзник на Вашингтон и фактор за сигурност в Източното Средиземноморие в момент, когато войните в Украйна и Близкия изток променят баланса в региона.

Подготовката за нов кръг от стратегическия диалог между Атина и Вашингтон включва енергетика, корабоплаване, инвестиции, отбрана и сигурност. Обсъжда се и посещение на Доналд Тръмп в Гърция, вероятно около срещата на върха на НАТО в Турция. Подобна визита би имала силен политически символизъм и би потвърдила ролята на Гърция като важен партньор на САЩ в региона.

Посланик от кръга на Тръмп

Назначението на Кимбърли Гилфойл има и ясно политическо значение. Тя не е традиционен дипломат, а фигура от най-близкото политическо обкръжение на президента Доналд Тръмп. Активността ѝ в Гърция, България, Албания и Румъния показва, че Вашингтон разглежда Атина като ключов център за влияние на Балканите, в Черноморския регион и Източното Средиземноморие.

Гилфойл е юрист по образование и започва кариерата си като прокурор в Калифорния, преди да се утвърди като телевизионен коментатор и една от най-разпознаваемите личности на Fox News. През годините тя се превръща в популярна фигура сред консервативните среди и активен защитник на политиките на Доналд Тръмп.

След 2018 г. Гилфойл се сближава със семейство Тръмп и започва връзка с Доналд Тръмп-младши, с когото по-късно се сгодява. Тя играе активна роля в президентските кампании на Доналд Тръмп, в набирането на средства за Републиканската партия и в публичните прояви на движението MAGA. Благодарение на тази дейност се утвърждава като един от най-разпознаваемите и лоялни политически съюзници на семейство Тръмп.

Именно тези тесни връзки обясняват защо номинацията ѝ за посланик в Гърция привлече толкова голямо внимание. През 2025 г. тя беше утвърдена от Сената и стана първата жена посланик на САЩ в Атина. Назначението ѝ беше възприето като знак, че администрацията на Тръмп отдава особено значение на Гърция като стратегически партньор в Югоизточна Европа.

От встъпването си в длъжност Гилфойл поставя акцент върху енергийното сътрудничество, американските LNG проекти, военното партньорство в рамките на НАТО и ограничаването на руското и китайското влияние в региона. В този смисъл тя действа не просто като дипломат, а като политически представител на една по-широка американска стратегия, в която енергийната сигурност, военната инфраструктура и геополитическото влияние са тясно свързани.

Значението на Гилфойл трябва да се оценява не толкова през личната ѝ биография, колкото през ролята, която САЩ отреждат на Гърция. Днес Атина се утвърждава като една от основните американски опорни точки в Източното Средиземноморие и на Балканите, а американският посланик там е сред ключовите фигури за реализирането на тази политика.

Север-Юг вече не е достатъчно: защо България се нуждае от хоризонтална стратегия

През последните години България концентрира усилията си върху развитието на енергийните коридори по оста Север–Юг. Интерконекторите с Гърция и Сърбия, както и участието в регионалните газови проекти, засилиха ролята на страната в енергийната архитектура на Югоизточна Европа. Този модел обаче не бива да бъде единствената стратегическа посока за София.

Балканите навлизат в период на сериозно пренареждане на енергийните потоци. Гърция успешно се утвърждава като регионален енергиен център чрез LNG терминалите си и новите газови връзки със съседните държави. Показателен е проектът за свързване на Сърбия с гръцката газова система през Северна Македония, който в перспектива може да намали значението на България като транзитна държава.

Това не означава, че България трябва да се противопоставя на подобни инициативи. Но означава, че страната трябва да има собствена визия и собствени проекти. Ако София разчита единствено на коридора Север–Юг, рискува постепенно да се превърне в елемент от чужда стратегия, вместо в неин създател.

Затова България трябва да започне да развива и енергийна свързаност по оста Изток–Запад. В дългосрочен план това означава изграждане на по-тясна инфраструктурна връзка със Северна Македония и търсене на възможности за достигане до албанските пристанища и енергийни проекти на Адриатическо море. Подобен коридор би осигурил допълнителни маршрути за доставка на енергоносители, би разширил достъпа до западнобалканските пазари и би укрепил стратегическите позиции на България в региона.

Енергийните трасета са не само икономика, но и геополитика. Държавите, които изграждат инфраструктура, създават и политическо влияние. Именно затова България трябва да излезе от ролята на пасивен наблюдател и да започне да предлага собствени регионални инициативи.

Днес коридорът Север–Юг е необходим и полезен. Но бъдещето на българската енергийна политика изисква и втора посока – Изток–Запад. Само така страната може да запази ролята си на самостоятелен фактор в енергийната и геополитическата карта на Балканите. І БГНЕС

------- 

Материалът е подготвен от Международния отдел на БГНЕС