Кое е за предпочитане - редовен или удължителен бюджет

Редовен бюджет за 2026 г. е възможно да бъде приет още до края на май

В случай на втори парламентарни избори през есента на 2026 г., то Бюджет 2026 и Бюджет 2027 ще се разглеждат успоредно от 53-то НС, което следва да ги приеме през месец декември 2026 г.

Служебният кабинет одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Приети бяха също законопроектите за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2026 г., както и Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

С предлаганите изменения се създава възможност, при последващо одобрение от Народноно събрание, действието на удължителния закон да не бъде ограничено до 31 март, а да остане в сила до приемането на редовния държавен бюджет за 2026 г. Приемането на втория удължителен бюджет се налага, тъй като след около 1 месец ще изтече срокът на действащия в момента Закон за събиране на приходите и извършването на разходите, приет на мястото на редовен бюджет за 2026 г. Той е със срок на действие от три месеца, който изтича на 31 март.

Вторият удължителен бюджет бе внесен на 26 февруари т. г. в НС. С него се предоставят повече възможности на публичната сфера за разходи. В някои случаи няма да важи ограничението разходите да не надвишават тези от съответния месец на 2025 г., както и да не са по-големи от приходите за текущия месец. Предложен е сравнително справедлив механизъм за финансиране на увеличените разходи, произтичащи от индексацията с 5% на заплатите в бюджетния сектор, както и от ръста на минималната работна заплата, а също и от увеличението на социалните плащания, произтичащи от влезли в сила нормативни актове, включително трансферите за общините, с оглед те да се финансират и за сметка на наличности от предходната година.
Новият елемент, който е донякъде приемлив, е предоставената възможност общините малко по-гъвкаво да разходват средствата, тъй като те също нямат приети бюджети, отчитайки собствените си приходи. В крайна сметка общините също имат местни приходи - имуществените данъци предимно, и там има своята динамика и донякъде може би дори е сбъркана тук структурната рамка, че общината не може да приеме бюджет дори за местните си дейности, без да има такъв държавен.

Очаква се съгласно поетия ангажимент от страна на МФ максимално бързо разплащане на средствата за общинските проекти по Инвестиционната програма, които са преминали одобрение от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и са стигнали до Българската банка за развитие. Това са около 200 милиона евро, които трябва да бъдат разплатени към 180 общини“. За тази програма в удължителния закон за бюджета за 2026 г. общият предвиден ресурс е около 460 млн. евро, като част от средствата вече са разплатени. Разрешава се в проекта, въпреки липсата на редовен бюджет, да се сключват договори по редица национални програми - например за обучение и заетост на безработни лица, бежанци, „Мелпомена“, „Хоризонти“ и „Красива България“. Това обаче не е възможно по ОП и ПВУ.

По отношение на увеличението на минималната работна заплата и отражението върху общинските бюджети в удължителния закон има приоритизация, като изплащането на заплатите и осигуровките са на първо място, а общините могат да използват собствени приходи за покриване на част от тези разходи за местна дейност. Налице са и т. нар. пробойни, тъй като има най-различни сектори, които са били пренебрегнати или са изостанали през годините. През 2025 г. голяма част от парите в Бюджет 2025 се насочиха към сектор „Сигурност“, вместо за образование и култура. У нас има редица важни сектори в публичната сфера, където възнагражденията са близко до минималната работна заплата (Министерството на труда и социалните грижи и НОИ) и това се дължи и на липсата на редовно правителство и на липсата на редовен бюджет. В случаите, когато няма редовен бюджет, има групи, които са на т. нар. стенд бай или „на изчакване“. Не е възможно да се провежда социална политика през удължителен бюджет. Общините също така в голяма степен са „на изчакване“. Това ще продължи, докато се намери формула за мнозинство и вече една нова власт трябва да намери правилното решение на тези дълго отлагани за решаване казуси. Удължава се действието на рамката на публичните финанси, която имахме към края на миналата година. Приходната част се увеличава и без да има приет бюджет, тъй като 10% подоходен данък се събира, а същевременно е в по-голям размер, тъй като заплатите нарастват, както и потреблението расте, съответствено се увеличават приходите от ДДС. Съответно има повече средства и затова например новата минималната заплата или тези 5% увеличение на заплатите в публична сфера могат да бъдат изпълнени, тъй като ръстът на приходите е по-голям.

В новия удължителен бюджет не е фиксиран срок на действие - той ще е в сила до приемането на редовен бюджет. В него е въведена нова разпоредба, според която до приемането на редовен бюджет разходи за заплати и социални плащания, произтичащи от актове на Народното събрание и на Министерски съвет, може да се финансират с трансфери от Фискалния резерв, с изключение на средствата в т. нар. Сребърен фонд.

Независимо от липсата на редовен бюджет се разрешава и тегленето на държавни заеми извън тези за покриване на стари задължения. МС ще може да проведе преговори и да сключи с ЕК споразумение за заем в размер на 3 261,7 млн. евро по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ при условие за последваща ратификация. В законопроекта се предвижда МС да направи промени в средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари. Предвидено е също и разпоредба и е заделена минимална сума, според която до приемането на редовен бюджет за 2026 г. МС да може да издава държавни гаранции по за студентски кредити в размер до 4 млн. евро.

В заключение е необходимо да се предостави следната препоръка към народните представители в новоизбраното на 16 април 52-ро НС, както и към Служебния кабинет. Очаква се първото заседание на НС да се състои в последната седмица на месец април. Преговорите за съставяне на ново редовно правителство е възможно да продължат до края на месец май и дори средата на месец юни 2026 г., а не е съвсем изключена вероятността политическите сили да не се споразумеят за това и през есента да се проведат нови парламентарни избори, успоредно с редовните президентски избори.

Ако все пак се състави ново правителство в най-благоприятния случай в края на месец май т. г., то на новият министър на финансите му е необходим около един месец за подготовка на Бюджет 2026. Впоследствие са необходими на новия парламент поне 3-4 седмици да го приеме на две четения и бюджета ще влезе в сила в края на месец юли т. г. В случай обаче, че ще има евентуално втори парламентарни избори през есента на 2026 г., то се очертава Бюджет 2026 и Бюджет 2027 да се разглеждат успоредно от 53-то НС, което ще ги приеме през месец декември 2026 г. Това ще бъде прецедент в парламентарната ни история.

И двете хипотези за приемането на Бюджет 2026 - края на месец юли 2026 г. или месец декември 2026 г. никак не са добри за ръководителите на първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни средства (министерства, комисии и общини), както и за работещите в тях, които не са само чиновници, а също и няколкостотин хиляди лекари, учители, дейци на науката и културата, социални работници и др. Вместо с 10%, както бе предвидено, то техните възнаграждения са повишени едва с 5% и то ако ведомството има достатъчен паричен ресурс за тази цел. Очакванията ми са, че ще спрат поради липса на съфинансиране хиляди проекти по оперативните програми, Плана за възстановяване и устойчивост, Плана „Свързана Европа“ и др. Нещо повече по тях изцяло или частично пари от ЕС по тях България - няма да получи. За нуждите на отбраната и за програмата SAFE служебният кабинет предвиди ресурс, както и начин на сключването на изгоден заем, но за останалите програми на ЕС - не.

Ето защо според мен още в началото на месец май т. г. служебният кабинет заедно с народните представители от политическите сили, които ще влязат в 52-рото НС, следва за не повече от 2 седмици да се захванат за работа и да „прекроят“ като намалят в известна степен разходната му част на депозирания от редовния кабинет през декември 2025 г. проектобюджет за 2026 г. По този начин Бюджет 2026 е възможно да бъде приет още до края на месец май т. г. и работещите в бюджетната сфера, както и тези които изготвят европроекти, могат да си отдъхнат, че ще получат предвиденото увеличение ва заплатите, респективно европроектите ще бъдат завършени успешно, а България няма да загуби европейски средства.

Автор: Доц. Йосиф Аврамов, финансов експерт

trud.bg