Между дефицита и европейските милиарди: големият финансов тест пред Радев

Правителствената програма обещава по-малко бюджетни разходи, без промяна на данъчния модел и пълно усвояване на европейските средства до 2030 г., но признава сериозно изоставане при плащанията.

По-строга фискална дисциплина, контрол върху публичните разходи, запазване на настоящия данъчен модел и ускорено усвояване на европейските средства са основните акценти във „Финансова политика и европейски средства“ от управленската програма на „Прогресивна България“ за периода 2026–2030 г., предаде репортер на БГНЕС.

Финансовата политика е изградена около две основни цели – стабилност на публичните финанси и по-ефективно използване на европейския ресурс. Програмата поставя като задача едновременно да бъде ограничен бюджетният дефицит и да не бъде допусната загуба на средства от европейските фондове.

Дефицитът и данъците

Сред основните цели е прекратяване на процедурата при прекомерен дефицит, постепенното му намаляване и ограничаване на нарастването на държавния дълг. Залага се на по-строг контрол върху публичните разходи и приоритетно финансиране на капиталови инвестиции с висока икономическа добавена стойност.

Програмата не предвижда промяна на основния данъчен модел. Запазват се пропорционалното облагане на доходите и печалбата и стандартната ставка на ДДС. Вместо увеличаване на данъците акцентът е върху по-добрата събираемост, ограничаването на сивата икономика и използването на дигитални инструменти за контрол.

Сред конкретните идеи е създаване на Единен рентгенов дистанционен център за мониторинг с използване на изкуствен интелект за митнически контрол. Предвидени са и промени по ключови гранични пунктове.

Държавата трябва да харчи по-ефективно

Друг основен акцент е промяна в начина, по който се управляват публичните средства. Програмата предвижда по-голяма прозрачност, засилен финансов контрол и бюджетиране, ориентирано към резултатите.

За нови инвестиционни проекти над определен праг се предвижда задължителен анализ „разходи–ползи“. Целта е публичните средства да бъдат насочвани към проекти с доказуема обществена и икономическа възвръщаемост.

Поставен е и ориентир максималният праг на бюджетните разходи да позволява дефицитът да остане в рамките на 3% от БВП.

Европейските пари: огромен ресурс, но бавно усвояване

Особено важна част от раздела е посветена на европейското финансиране. В програмата се посочва, че за последните 20 години България е получила над 37 млрд. евро от европейските фондове, но ефектът от тези средства не е достатъчно осезаем за гражданите.

Проблемът според документа е и в темпа на усвояване. Към май 2026 г. са договорени 66% от средствата по текущите европейски програми, но разплатените са само 22%. Това е определено като сериозен риск от загуба на европейски ресурс, особено към края на 2026 г.

Тук се появява и пряката връзка с държавния бюджет. Ако европейски проекти не бъдат изпълнени и финансирането им бъде прехвърлено към националния бюджет, това би създало допълнителен натиск върху публичните финанси.

Затова програмата поставя цел за пълно усвояване на наличния европейски ресурс до края на 2030 г.

НПВУ и Кохезионната политика

Сред непосредствените задачи е отблокиране на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост, подаване на петото искане за плащане и предоговаряне на плана с цел минимизиране на риска от загуба на средства.

Предвижда се и ускоряване на изпълнението на програмите по Кохезионната политика за периода 2021–2027 г., включително Програмата „Развитие на регионите“ и Фонда за справедлив преход.

Тук залогът е двоен – България трябва не само да договори европейските средства, но и реално да ги разплати в срок, като ограничи риска от финансови корекции и загуба на ресурс.

Новият европейски бюджет – по-голяма конкуренция

Програмата обръща внимание и на следващия европейски бюджет за периода 2028–2034 г. България ще трябва да защитава интересите си при подготовката на бъдещите инструменти и да подготви национален и регионален план за партньорство.

Особено важен е бъдещият Европейски фонд за конкурентоспособност, за който според програмата са предвидени 451 млрд. евро. Средствата ще се предоставят на конкурентен принцип директно от Европейската комисия, без предварително разпределени бюджети по държави.

Именно тук програмата отчита слабата позиция на България. Българските кандидати подават едва 1% от всички проектни предложения, а финансиране получават 16,07% от предложенията с българско участие. Страната е поставена на 22-ро място сред държавите членки.

Предложението е да бъде създаден постоянен национален механизъм за координация и подкрепа, който да подпомага подготовката на конкурентоспособни проекти.

По-малко бюрокрация, повече технологии

Програмата предвижда опростяване на процедурите за европейско финансиране, особено за малки проекти. Целта е да се намали административната тежест и зависимостта от специализирани консултанти.

Предвижда се по-широко използване на автоматизирана оценка, роботизирани процеси и изкуствен интелект, когато това е приложимо.

Отделен акцент е поставен върху Социалния план за климата, чрез който европейски средства трябва да бъдат насочени към уязвими домакинства, енергийно ефективни жилища, транспорт и достъп до услуги в по-изолирани райони.

Големият финансов тест

В програмата се обещава по-строг контрол върху националните средства и максимално използване на европейския ресурс.

От една страна, правителството на Румен Радев заявява намерение да ограничава дефицита, да контролира разходите и да запази предвидима данъчна среда. От друга – трябва да ускори усвояването на европейските средства, за да не се превърнат забавените проекти в допълнителен товар за държавния бюджет.

Именно това е големият тест пред финансовата политика, заложена в програмата. Не става въпрос само за това колко средства ще бъдат договорени, а дали те ще бъдат превърнати навреме в реални инвестиции, инфраструктура, по-конкурентна икономика и по-добри публични услуги.

В крайна сметка успехът на тази политика ще зависи от способността държавата едновременно да поддържа финансова дисциплина и да използва максимално европейските милиарди, преди изтичащите срокове да превърнат възможността за инвестиции в риск за бюджета. І БГНЕС