На път сме да изгубим председателството на ЮНЕСКО. И настоящият министър обяснявал, че предишното Министерството на културата било кандидатствало, пък после нищо не било направило. Това не е вярно и в поста по-долу се вижда какво е свършено.
Обаче, искам една друга болна тема да засегна: приемствеността в управлението. Мога да ви разказвам за изтрити бази данни от напускащи управлението, за да не може следващите да ги ползват. Все едно са им бащиния тези данни. Мога да ви разказвам са заложени скрити лимонки, за злонамереност, за безотговорност. Но това, което всъщност искам да кажа е, че във фразата "Правителство на България" фокусът е БЪЛГАРИЯ. Правителствата се сменят (със светкавична скорост в последно време). България и българите сме тези, които оставаме. И управниците са част от това множество преди да станат утравляващи, по време и след като спрат да са такива.
Надявам се Министреството на културата да не допусне резила с ЮНЕСКО, защото ще е видим най-вече на техните чела, като българи, и на челото на България, като общност.
Силвия Атипова
