ПЛЕВНЕЛИЕВ И БЛИЗНАШКИ КАТО БЛИЗНАЦИ

Колко много си приличат тези хора! Като близнаци са – Близнашки И Плевнелиев. Техни роднини могат да са Магдалинчев, един от новите членове на Конституционния съд – забравих му името, май беше доцент, двама-трима социолози… И всичките са сиропени, захарни, разлети, спотаени, отблъскващи. 

Гледам го професор Близнашки по телевизията и си казвам, че е нямало как Плевнелиев да не избере точно него за служебен министър-председател – като две капки симпатично мастило са. Гледаш и нищо не виждаш, а после оказва, че имало и скрит дребен шрифт. 

Обтекаема, злобна „никаквост“ – това е същността на тези създания. 

Опитвам се да си спомня нещо, което Плевнелиев е направил като президент. И над мен се спуска мъгла. Спомням си го усмихнат, добродушно и по детински усмихнат с леко наведена глава напред… И си го спомням как се връцна и не пожела да ръкоположи за конституционен съдия една жена. Никаквост – повтарям – това си спомням за Плевнелиев и за Близнашки също. В България може и да няма заедност, но никаквост – колкото щеш.

Сигурно е било седмица, преди да го назначат за служебен министър-председател – Близнашки беше в някоя от телевизиите и като го попитаха дали очаква да стане служебен министър-председател, той почти прошепна: „Не знам, има още една седмица. Може да предпочетат и някой друг“. 

Цитирам по памет. 

Никой друг не може да бъде предпочетен за служебен министър-председател, докато „служебен“ президент ни беше Росен Плевнелиев. 

Такива фигури като гореспоменатите съм ги виждал още като ученик. Натегачи и половина, отличници и вдигат ръка, та ще извадят очите на класната. 

После съм ги виждал в йерархията на различни партии и организации, в администрацията на държавата – всеотдайни, добри, меки, готови на всякакви саможертви за благото на началника. 

Виждам ги и сега – натегачите в училище са станали професори в университетите, дават акъл по всички линии, а са достойни единствено да ги ощипеш по розовите бузи и после веднага да забравиш за тях.

Ще ги познаете по това, че не можете да запомните нищо от изреченото от тях. 

Ще ги познаете по тръскащите им се бузи и акуратно закопчани горни копчета на ризите. 

Ще ги познаете и по парфюмения оптимизъм, и по отровата на пълзящи в пясъка скорпиони. 

Ще ги познаете по огромната им никаквост и всякаквост едновременно.

Някой може ли да ми обясни какво се е случило с Близнашки и как така толкова години е бил депутат от БСП?

Какви гениални трудове е написал, за да е професор по право?

Как е бил избран за служебен министър-председател от Плевнелиев?

Може ли някой да ми обясни с каква сила и по какви закони тези хора се привличат и сливат един с друг, кой ги инсталира, за да ни представляват и управляват?

Е такива като този професор могат да съсипят всичко – и БСП, и право, и университети, и Министерски съвет.

И само такива могат да бъдат избрани от Плевнелиев за служебни министър-председатели.

Много скачат напоследък срещу Алеко Константинов. Даже едни засегнати господа са направили документален филм срещу Алеко. Но е страшно тъжно, че го няма именно Алеко Константинов, за да ги опише тия трансформации на вечно сменящия се и обновяващ образ на Бай Ганьо. 

Станислав Стратиев също щеше да се оправи с тая работа. 

Представям си ги тия юнаци, седнали в Сатиричния театър и гледат „Големанов“ на Ст. Л. Костов. И си ги представям как вечер – преди да заспят, четат „Мъртви души“ на Гогол. Макар че едва ли ще гледат „Големанов“ и едва ли ще прочетат „Мъртви души“ на Гогол.

Николай Милчев