Силяновска вплете Пенелопа и Одисей в критиките срещу "съседа" и Европейския съюз

„Ние не можем да бъдем Пенелопа, която, чакайки Одисей, непрекъснато променя Конституцията по искане на някого отвън“.

Това заяви президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова на традиционния годишен прием за дипломатическия корпус в Охрид, предаде БГНЕС.

„Дипломацията не е само протокол, а цивилизационен механизъм, който събаря стени и изгражда мостове“, заяви тя, допълвайки, че предпочита кръгли маси пред карти на фронтове.

Силяновска отправи критики и към  политиката на Европейския съюз, като изтъкна „рисковете от политическа произволност и двойни стандарти“.

„Ние не можем да бъдем Пенелопа, която, чакайки Одисей, непрекъснато променя Конституцията по искане на някого отвън, забравяйки, че тя е закон над законите, lex superior, който трябва да се изменя рядко и с трепереща ръка, както казваше белгийският професор Вини, както и най-важният обществен договор на македонските граждани, както пишеше Русо. Как е възможно, не е ли лицемерие и цинизъм да се позоваваш на национален конституционен патриотизъм и на консенсуса като преграда срещу промени в конститутивните актове на ЕС, а от една държава да се иска да изпълни „само още едно условие“, да направи „само още една отстъпка и конституционна промяна“, защото така искал съседът, така препоръчвал докладчикът или Европейският съвет?“, заяви президентът.

Тя добави, че е трудно да се живее в условия на постоянна несигурност. "Странно е да се позоваваш на Копенхагенските критерии и едновременно с това да настояваш за балкански изисквания, да очакваш реформи и върховенство на закона, а да толерираш билатерализация, ветоизация и двойни стандарти."

„Ако разширяването се превърне в процес, при който всеки нов член предефинира пътя на следващия – Съюзът ще загуби онова, което го прави Съюз“, допълни тя.

В заключение Силяновска подчерта, че европейската перспектива трябва да бъде надеждна и равноправна:

„Не искаме привилегии – искаме критерии. Разширяването не е само тест за кандидатите, а и за демократичния капацитет на Съюза.“

„Западните Балкани не бива да бъдат третирани като периферия на периферията. Това е европейско предизвикателство и приоритет за сигурността“, заключи македонският държавен глава с послание, че общото бъдеще се гради чрез партньорство, разбирателство и доверие.

БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. I БГНЕС