СКАНДАЛЪТ НА ГОДИНАТА! Ударна проверка на прокуратурата ще разтресе Несебър! Как любима фирма на властта се нагуши с ремонти от Обзор до селата

Прокурорска сянка над Несебър: как една и съща фирма изплува от парк в Обзор, през тротоарите по селата, до ремонта на самата община, а мълчанието на властта отваря тежки въпроси за начина, по който се харчат публичните пари

В Несебър отново мирише на големи пари, малко отговори и твърде много съвпадения. Документите по финансова инспекция на АДФИ, започнала по сигнал и по постановление на Окръжна прокуратура – Бургас, очертават картина, която не може да бъде подмината с едно сухо административно обяснение. Когато държавен контролен орган влиза в община не по рутинен график, а след прокурорска преписка и постъпили данни, това винаги означава, че съмненията са достатъчно сериозни, за да бъдат проверени в дълбочина. А когато в центъра на няколко различни процедури, ремонти и договори постоянно се появява едно и също дружество, въпросът вече не е дали има тема, а колко голяма е тя.

Проверяван е начинът, по който Община Несебър е възлагала, договаряла, финансирала и плащала строително-ремонтни дейности. На пръв поглед това звучи технично и скучно, но зад сухите формулировки обикновено се крият най-важните отговори. Там е сърцето на всяка възможна схема с обществени средства. Гледа се дали поръчките са стартирали по правилата, дали договорите са сключени при реална конкуренция, дали е имало осигурено финансиране, дали работата е приета както трябва и дали плащанията са направени срещу реално изпълнение. Ако в тази верига има пробив, той често води или до административно нарушение, или до по-тежък въпрос за облагодетелстване, безстопанственост или прикрито фаворизиране.

Най-интересното в случая е, че проверката не се върти около една дребна обществена поръчка, а около няколко различни направления. Едното е ремонтът на парково пространство в Обзор, където влизат алейно осветление, озеленяване и детска площадка. Другото е голяма поръчка за ремонт на тротоари в различни части на общината, включително Обзор и няколко села. Третото е особено чувствително, защото засяга строително-монтажни работи по административни сгради на самата община, включително договор, по който инспекторите са гледали планиране, осигурено финансиране, изпълнение и плащания. И точно тук се появява ключовото име, което свързва различните линии в една възможна обща история.

Това име е „Атлант 2013“ ЕООД. Фирмата изплува в повече от един проверяван случай и това само по себе си е напълно достатъчно за журналистическо внимание. Не защото една компания няма право да печели обществени поръчки, а защото когато в рамките на една и съща община, в сходен период и по различни дейности един изпълнител се оказва постоянно на правилното място, започват да тежат хипотезите за привилегирован достъп, за административен комфорт или за модел, при който конкуренцията съществува повече на хартия, отколкото в реалността. Ако към това добавим, че инспекцията е провокирана и от прокурорска преписка, картината става още по-плътна.

Тук идва и най-важната уговорка. Самият факт на проверка не е доказателство за вина. Това е начало, не присъда. Но доброто разследване не чака съдебен финал, за да зададе правилните въпроси. Напротив, то тръгва от съвпаденията, от повторяемостта, от мълчанието, от липсващите обяснения и от начина, по който публичната власт реагира, когато някой започне да рови. А реакцията в този случай е повече от красноречива. По документа е отбелязано, че в законния срок кметът на Община Несебър не е подал писмено становище или възражение по констативния доклад. На административен език това е сух факт. На политически и журналистически език това е силен сигнал.

Защо една община би замълчала, ако смята, че всичко е изрядно? Защо няма опит да бъдат оборени фактите, описани от инспекторите? Възможните хипотези са няколко и всяка е неудобна. Първата е, че описаното в доклада е толкова трудно за оспорване, че възражение просто не си е струвало. Втората е, че е избрана тактика на снишаване, за да не се вдига шум около тема, която може да прерасне в по-голям проблем. Третата е, че в общината са преценили да не влизат в открит спор с констатации, които вече са попаднали и в прокурорско полезрение. Коя от тези версии е вярна, предстои да се изяснява. Но самото мълчание е факт, който тежи.

Особено важен е и въпросът за вътрешния контрол. В документите е описано, че общината е имала правила, системи за финансово управление и контрол, предварителен контрол и разпределени правомощия. Това звучи успокояващо, но в българската практика подобни системи понякога служат и като декоративен фон. Големият въпрос не е дали има папка с правила, а дали тези правила са спрели поне една съмнителна процедура, поне едно рисково плащане, поне един договор без достатъчна обезпеченост. Ако системата формално съществува, а на практика не предотвратява нищо, тогава тя се превръща в бюрократичен параван.

Отделна линия заслужава делегирането на правомощия. В подобни администрации често се подписва чрез заместник-кметове, ресорни длъжностни лица и вътрешни упълномощавания. Това не е незаконно само по себе си, но е удобен механизъм за размиване на отговорността. Когато всичко върви гладко, политическият дивидент е за върха. Когато започнат въпроси, подписите внезапно се оказват по-надолу по веригата. Така възниква класическата защитна стена: решенията са политически, а формалната отговорност е административно разпиляна. Ако това е било използвано и тук, темата вече не е само коя фирма е печелила, а как е бил изграден целият управленски механизъм около нея.

Журналистическият интерес тепърва трябва да слезе още по-дълбоко. Нужно е да се проследи колко поръчки е взела „Атлант 2013“ ЕООД от Община Несебър за последните години, каква е общата им стойност, кои са били конкурентите, имало ли е отстранени участници, има ли обжалвания, променяни ли са срокове, подписвани ли са анекси, завишавани ли са количества, разминават ли се проект, изпълнение и разплащане. Ако се установи, че една фирма системно обира поръчки в чувствителни сектори, тогава вече говорим не за единичен успех на пазара, а за вероятен местен модел на близост до властта.

Не бива да се подценява и теренът. Ремонт на парк, тротоари и общински сгради са дейности, които могат да бъдат проверени не само по документи, но и с очи. Изпълнено ли е всичко, което е платено. Какво е качеството. Има ли следи от бързане, от евтини материали, от козметичен ремонт, отчетен като сериозна строителна дейност. Понякога най-силният документ е снимката от място, когато тя показва, че между фактурата и реалността зее пропаст.

Точно затова този случай има потенциал да излезе далеч извън рамката на стандартна общинска проверка. Тук има сигнал, прокуратура, финансова инспекция, концентрация на поръчки в едно дружество, проверка на плащанията, внимание към осигуреното финансиране и мълчание от страна на кмета. Това не е доказана схема, но е сериозна основа за хипотезата, че в Несебър може да е работил комфортен модел, при който едни и същи икономически играчи се движат по-бързо и по-лесно през коридорите на властта. За Свободният информационен канал това е история, която не трябва да бъде преразказана плахо, а разплетена докрай, защото когато парите са обществени, а обясненията липсват, истинският въпрос е не кой ще се обиди, а кой ще понесе отговорност.

МЪЛЧАНИЕТО СЛЕД ДОКЛАДА: КОГАТО ВЛАСТТА НЕ ОТГОВАРЯ, СЪМНЕНИЯТА РАСТАТ

Най-скандалното в тази история не е само, че една и съща фирма се появява в няколко чувствителни ремонта на Община Несебър. Най-скандалното е, че цялата картина се развива на фона на официална финансова инспекция, тръгнала не по случаен административен график, а след сигнал и постановление на Окръжна прокуратура – Бургас. Това означава, че държавата не просто е решила да направи профилактична проверка, а е влязла в общината, защото вече е имало достатъчно сериозни основания да се търсят проблеми. Когато прокуратура и финансова инспекция се срещнат в една точка, това почти винаги означава, че става дума за нещо повече от счетоводна грешка или техническо разминаване.

Именно тук изпъква и вторият тежък факт. В обсега на инспекцията попадат не еднотипни дребни харчове, а няколко различни направления с реална обществена и финансова тежест – парк в Обзор, ремонти на тротоари в няколко населени места и строително-монтажни дейности по самата административна сграда на общината. Това е важен детайл, защото показва модел, а не изолиран случай. Когато един и същ изпълнител изплува в различни обекти и различни видове дейности, съмнението естествено отива отвъд конкретния договор и започва да засяга начина, по който изобщо се разпределят обществените ресурси.

Третият факт, който не може да бъде подминат, е самото присъствие на „Атлант 2013“ ЕООД в повече от една от тези линии. За общественото мнение това е най-ясният сигнал, че трябва да се гледа не само документът, а и мрежата около него. Колко пъти тази фирма е печелила от общината, при каква конкуренция, с какви оферти, при какви срокове и след какви вътрешни решения – това са въпроси, на които обществото има право да получи ясен отговор. Ако се окаже, че присъствието ѝ е трайно, повтарящо се и концентрирано в ключови дейности, тогава вече говорим за обоснована хипотеза за фаворизиране, а не за обикновено участие на свободния пазар.

Още по-притеснителен е фактът, че инспекцията изрично е проверявала планирането, осигуреното финансиране, изпълнението и плащанията. Точно това са точките, в които най-често се раждат големите скандали – договори, подписани при спорна обезпеченост, ремонти, отчетени по документи по-добре, отколкото изглеждат на място, и плащания, които повдигат въпроса дали общинският интерес е бил защитен докрай. Ако контролът е бил само формален, а не реален, тогава зад бюрократичните подписи може да се крие класическа система на удобство за избрани изпълнители.

И накрая идва най-гръмкият политически факт – липсата на възражение от кмета по констативния доклад. Това мълчание тежи повече от всяко изявление. Защото, когато си убеден, че всичко е чисто, спориш, обясняваш, оборваш, защитаваш. Когато замълчиш, оставяш обществото само да си прави изводите. А в Несебър тези изводи вече звучат все по-неприятно за властта.

https://sik.bg/