Благодарско на всички от социалните и рибарските мрежи, които се вслушаха в апела ни за мораториум на всякакво интелигентско мрънкане, докато минат изборите, за да не пречим на предначертаната ни победа. Е, как да е - всичко мина не съвсем както я мислехме, но и далеч не зле. Бойко събира останките от разбитите си обединени батальони, ние събираме шлюпките от несбъднати надежди. Нищо ново - преживявали сме го вече, сериала сме го гледали.
И все пак, нека отправим първо възхвала към Създателя за Божия Му промисъл - защото и този път Той доказа, че е по рождение социалист. Тъй като не дай си Боже да не бяхме накрая целево объркали пусулата и да спечелехме изборите, без да се замислим за последствията! Защото всяка разумна левица охотно би заменила една спечелена мнима "победа" на ТЕЗИ избори, в ТАЗИ днешна евроклиматична обстановка, срещу една истински силна и самоуверена лява опозиция, каквато можем да сме сега - все още неосъзнаващи победата си над илюзии, неизпълними обещания и доверителен шепот. И последствията за партията от една, слава Богу, несъстояла се пирова победа - като например резултат от сблъсъка между очакванията и мерцедеса на някоя небръсната мутра с возило червен металик! Като става дума за возило, Бойко наистина сега води пазарлъци за такова, но държи на четиригодишна гаранция и нито година по-малко! А как да я получи, гаранцията, от трима обединени брокери със съмнителен опит в извозването? Единият, подобно на Винету-Точната стрела, е известен и под индианския си псевдоним "Златният пръст". В миналото не се знаеше точно за кой пръст става дума, но сега е ясно, че се касае за средния, насочен предимно към Бойко, горкия, който няма накъде да мърда, силно заклещен отляво и без оная подпора отдясно, която се саморазпадна на скрап от резервни части. Чак ти става тъжно: какви самодейци правят национална политика!
Стискам им палци, дано се договорят, с включени в цената свирки и клаксони, а ако се наложи - бели клавири и вувузели. И туй сме го гледали в миналия филм, но едно повторение на бис окончателно би съсипало нацията!
Дотук, братя, всичко беше на шега - като оная остроумна смешка, заела цялата фасада на "Раковска" 134, непревземаемия бастион на СДС: "25 години по сините стъпки". Стъпка по стъпка - и в дерето! Последва Голямата клоунада с реформаторски блокове, семейни снимки и групови ръкостискания, само смъртта може да ни раздели, България на гражданите, Конго на селяните и прочее, но по технически причини цирковите номера с гълтане на жаби и тройно салто се отлагат. Защото ни гонят от цирка на ул. "Раковска" и съжаляваме за гафа с двайсет и петте години. На касата ще ви върнат парите.
А сега сериозно, няколко думи за нас си.
Преди изборите Корнелия Нинова упорито настояваше за промяна, повтаряше, преповтаря и до днес тази дума, без да изясни за каква промяна аджеба става дума. Защото сме виждали всякакви промени - и то какви! Дойчланд например през 33-та осъществи такава промяна, че разплака фамилията и на Европа, и на света! И тъй, добре ще е, ако изясняваме параметрите на желаната от нас промяна - каква и докъде е възможна. Не го казвам с лошо чувство, но другарката Нинова знае на каква промяна мнозина от нейните съмишленици са посветили живота си. За нея ли става дума или за промяна на плановете за лот 3 на магистрала "Струма"?
Освен това тя обеща да закрие паралелната държава, с което ни хвърли в дълбоко недоумение - коя държава има предвид другарката? Защото в Българско отколе има само една-единствена паралелна държава, която е на път да бъде окончателно затрита, и уви - не без нашето активно съпричастие. Границите на тази държава са отдавна очертани с паче перо от монаси бледи, с наплюнчено моливче в тефтерчето на Апостола, в килийни училища и от самодиви в бяла премяна. Една единствена и незаменима, скъпа на сърцето ни, лесно ранима и учудващо устойчива паралелна държава. Само една е тя и няма друга, а един руски академик й даде географското название "ДЪРЖАВА НА ДУХА".
Ако другарката Нинова е имала предвид потресаващата корупция, циничния грабеж, масовото обедняване, нарастващата неграмотност, безогледния узаконен бандитизъм на монополи, корпорации и офшорки, купените избори, продажните съдебни, данъчни и митнически кланове, то много грешите, другарко Нинова - това не е някаква паралелна държава, а просто нашата държава, тази, в която живеем нине. Дълбинната основа, на която тази държава се крепи, е нещо като скритите под повърхността четири пети от един айсберг. Тя не е паралелна, а втъкана дълбоко в социалното ни всекидневие, уви - съществена и неделима част от съвременното ни битие. И не е лесно да бъде премахната с предизборни заклинания, мила другарко! Иска се дълбоко промислени стратегии и упоритост в тяхната реализация. И едва ли е достатъчен един коктейл на 24 май или онази безсмислена среща с някои представители на творческата интелигенция три дни преди изборите, повтарям: три дни, а не три месеца или дори три години, за да покажем, че социалистите се отнасят към проблема с цялата му драматична патетика и го възприемат като първостепенна национална, историческа мисия!
А има само една сила, способна да преодолее законите за земното и подземното притегляне на нефтени или газови находища, банки и консорциуми, както и съпротивата на Световния капитал. Тя, "тая сила нова" единствена е в състояние да им се опъне и дори да им се изплези! Защото е подвластна не на парите, а единствено на Духа и само на Духа. Тя винаги е предшествала и предопределяла смисъла и пътя на човешката цивилизация, на вярвания, пирамиди, ренесанси, революции и норми за морал и достойнство. Тя, и само тя, е паралелната държава и нейните съставки са разположени нашироко - от селското училище и кварталното читалище до Академията на науките, от читанката до Националната библиотека. Не я бъркайте, другарко Нинова, тази паралелна Държава на духа, с днешното дълбоко опорочено общество, а по-добре нека помислим как да го измъкнем от тинята! Но уви, многократно съм го казвал и ще го повторя: не усещам на "Позитано" особен интерес към проблема! Най-често тези, от които нещо зависи, ми кимат убедително и уж споделят идеите, след което като шимпанзета мигновено забравят за какво става дума. Тогава на помощ ми идва нашият незабравим приятел Валери Петров, писал по друг повод:
"И от всичко това чувствам малка тъга, и таз малка тъга е голяма..."
Толкоз в моя закъснял Ден за размисъл!
Анжел Вагенщайн
