Тошко Йорданов – политическият виц, който още се взема насериозно

Днес, както често напоследък, Тошко Йорданов отново се появи не с решение, а с нова доза арогантност, обвита в евтин сарказъм. С изказване от типа „Ако някой е очаквал, че ИТН ще има друг лидер, е спал на течение“, Йорданов демонстрира пълната липса на саморефлексия в една партия, превърната от амбиция в политически труп, който обаче упорито отказва да бъде погребан.

ИТН отдавна не предлага нищо на обществото – нито идеи, нито визия, нито дори прилична доза уважение към избирателите. Единственото, което остана, е да слушаме как Тошко Йорданов и шепа остатъци от някогашната телевизионна сянка на Слави Трифонов раздават „мъдрости“ с надменността на хора, които са допринесли с нещо за страната. Истината е точно обратната – допринесоха единствено за най-бруталния срив в доверието към политическите „нови играчи“, защото не излязоха нито с чест, нито с грижа към обществото.

Днешното му участие в дебата за бюджета на БНР – където предложи да се орязват културни състави като Смесения хор – не е изненада, а закономерност. От партия, която не уважава нито изкуството, нито образованието, нито историята, не може да се очаква културна чувствителност. Това е същият Тошко Йорданов, който използва парламентарната трибуна като сцена за лични обиди, елементарни подмятания и поведение, което би било срамно дори в студентски съвет, камо ли в Народното събрание.

Няма значение колко пъти Слави ще бъде преизбиран в стил „Северна Корея“, нито колко пъти Тошко ще прави физиономии на недоволен режисьор без публика. Истината е, че тази партия се страхува – страхува се да застане очи в очи с народа, защото народът вече ги позна. И не ги харесва.

ИТН е партия, която изглежда се появява само в телевизионни студиа, но никога – никога – при реални хора. Партия, чиито представители гледат отвисоко, защото отдолу е по-безопасно. Но и това приключва. Защото хората не забравят – предателствата, арогантността, подигравките.

Тошко Йорданов не е просто символ на провала на ИТН. Той е лицето на цялото разочарование, което остана след тях. И ако не се срамува да се показва, то поне ние вече нямаме нужда да го слушаме.

http://pogled.eu