ТОВА Е БЪЛГАРСКАТА РЕАЛНОСТ. ПРОСТОТИЯ И ЧАЛГА НА УМА. ВЪЗМУТИТЕЛНА ИСТОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРОСТОТИЯ, БЪЛГАРСКИЯ МЪРЗЕЛ И МАЛОУМНИЯ БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ МАНТАЛИТЕТ

Това е възмутителна история за българската простотия, българския мързел и малоумния български политически манталитет, който е пример за всичко останало в България, която се движи 50 години назад и още 100 встрани.

Преди повече от половин година Найден Тодоров, който бе служебен министър на културата, уреди България да бъде домакин на сесията на ЮНЕСКО през лятото на тази година. За България това е международен престиж, но има и много практически ползи за културния обмен и туризма. Такава сесия тук не е имало никога, дори по времето на Людмила Живкова (там е частично домакинство). Това наистина е голямо събитие, а не просто протоколна среща, ако съответната страна има ум и може да извлече големи ползи.

Впрочем Найден Тодоров го направи, за да запази презастроения Несебър в обектите на Юнеско, защото щяха да ни извадят, но при страна домакин на световна среща това не е прието да се прави. Тук Найден удари с един куршум два заека, което рядко се получава при професионалните политици.

Бях свидетел и знам какво струваше на Найден Тодоров да убеди собствения си премиер Главчев (който напълно отговаря на името си), за да приеме тази кандидатура. Правилно четете. Главчев да я приеме, а не ръководството на ЮНЕСКО, което Найден успя да убеди при посещението си в Индия за два дни.

Всичко стана много бързо, а Юнеско очакваше официалната заявка на България за домакин буквално за ден два. Главчев, вместо да го подпише, накара Найден Тодоров да събере подписи на съгласие от шефовете на всички партии в парламента. За да избяга от отговорност и ангажимент. Още една малка щета от промените в Конституцията, които направиха от служебния премиер мъпет без реален политически гръб. Разбира се, че тук става дума и за личните качества на Главчев, който просто се скри зад депутатите.

Понеже Найден имаше буквално около 12 часа, лично обиколи по нощите някои от шефовете на партии, за да получи подпис, други му го пратиха по мейл. Всички се отзоваха без никакви възражения.

След като положи тези титанични усилия, Найден Тодоров успя да изпрати молбата на България в дадения срок и тя получи одобрение.

Тук започва по-лошата част. Главчев от самото начало започна да саботира кандидатурата на България за домакинство, неподписвайки и непридвижвайки необходимата документация. Знаете ли защо? Защото във Външно министерство, както и в други ведомства ги мързеше да работят. Не искаха да се занимават с организацията. Това е България. Всички започнаха да мрънкат и да се тюхкат, че било скъпо, било трудно, нямало време (една година за организация им се видя малко) и прочие.

Но нещата ескалират и затова пиша този пост. Сега чета, че новият министър на културата Мариян Бачев обвинил Найден Тодоров за липсата на организация и евентуалния провал на домакинството на България на световната среща на ЮНЕСКО.

Това е много долно и Мариян Бачев го знае, ако и да е тъповат треторазряден халтураджия, който театралната мафия за източване на държавни пари качи на този пост. Тук знам, а не говоря празни приказки.

Вместо да се бори България да организира домакинството на Юнеско, Бачев хвърля вината върху Найден Тодоров, който направи всичко по силите си и отгоре, за да постигне този български успех.

Сега, поради халтураджийската простотия на министъра на културата Бачев и общия мързел в българските институции, България може да се провали в организацията на домакинството на Юнеско.

Още по-зле. В такива случаи сесията на ЮНЕСКО ще се проведе в Париж, но България ще покрие всички разноски там (по две от досегашната сума), защото вече се е заявила като страна домакин. Ще ядем и солта, както се казваше в стария виц.

Това всичко от мързел, простотия и не знам още какво прилагателно да употребя. Нямам думи!

Найден Тодоров бе отличен министър, който говореше с колегите си на три езика и общуваше с тях по света от името на България без никакви комплекси и което е по-важното – познаваше отлично как работи системата, какво е законодателството и какво трябва да се промени. Като директор на Софийската филхармония Найден Тодоров върна България на европейската сцена в буквалния смисъл (гастроли в легендарните зали Мюзикферайн във Виена, Берлинската филхармония, турнета в Германия САЩ и т.н.) и докара в България най-големите майстори от световната класическа музика.

Когато предложи ясна и стройна концепция затова как трябва да се спре източването на театрите и каква генерална реформа трябва да се направи в управлението на културата, театралната мафия го махна с помощта на новото начало в културата. Знам и това как стана, но сега не му е времето да го разказвам.

Само ще добавя, че Христо Мутафчиев бе най-големия привърженик на сегашната система за субсидии на билети, която е безобразна схема за източване на държавния бюджет чрез долнопробни халтури, която бе въведена от ГЕРБ преди повече от десетилетие.

Не понесоха един нормален, компетентен и високо културен човек да управлява и да има власт. Това е българската реалност. Простотия и чалга на ума. С кайма и малко лук за кюфтетата вместо хемисфери в главите на хората, които вземат решения за бъдещето ни. Повечето от тях, заченати в безпринципна еуфория след преяждане с пълнени чушки, както образно се изразява един приятел.

Явор Дачков

afera.bg