Анализ на Велизар Енчев, журналист: Изявленията на премиера Желязков, че вписването на българите в македонската конституция е основен въпрос и че „България няма да поставя каквито и да е различни условия и да превръща процеса в двустранен“, както и думите на външния ни министър, че „нямаме нови условия за евроинтеграцията на Северна Македония“ предизвикват не просто недоумение, а сериозна тревога.
Вписването на българите в Конституцията на Северна Македония не е финал, а старт. Това е само едно от условията, посочено във френското предложение и преговорната рамка, което поставя началото на дълъг и сложен процес. То е необходимо, но далеч не достатъчно.
Защото веднага следва другото голямо условие – промяната на учебниците по история в Република Северна Македония. Там се води истинската битка за паметта, за фактите, за идентичността.
България не може да приеме, че в XXI век в учебниците на една европейска държава продължава да се внушава, че:
- Българският цар Самуил е „македонски цар“;
- Братя Миладинови са „македонци“, а трудът им „Български народни песни“ носи името „Македонски народни песни“;
- българските революционери Гоце Делчев, Яне Сандански и още десетки български войводи са „етнически Македонци“, нямащи нищо общо с България;
- Българският поет Никола Вапцаров е „македонски поет“;
- България през XX век е „фашистки окупатор“…
Това не е просто историографски спор. Това е целенасочена подмяна, заложена в образователната система, изграждаща националната идентичност на Северна Македония върху антибългарска основа.
България има пълното право да настоява за:
– признание на историческата истина и българския принос в културната история на региона;
Тези искания не са абстрактни. Те произтичат от конкретни документи, по които Северна Македония е поела ангажименти и които трябва да се следят в процеса на евроинтеграцията:
Тази таблица ясно показва, че България има юридическите основания да настоява и стриктно да следи за изпълнението на всички тези ангажименти, а не само за вписването на българите в македонската конституция.
Част от договорите със Скопие са двустранни, което прави абсурдно твърдението на премиера Желязков, че „България няма да превръща процеса в двустранен…“
– прекратяване на речта на омразата срещу България в медиите, институциите и официалната реторика;
– реална защита на хората с българско самосъзнание, които продължават да бъдат маргинализирани, обиждани, заплашвани и съдени, само защото се чувстват българи.
Всъщност по своята същност договорният процес по линията София-Скопие е двустранен, а ЕС е в ролята на арбитър. Отказ от двустранния преговорен процес е отказ от споразумението за ревизия на учебниците и учебните програми в основното и средното образование на РС Македония. И ако сам се отказваш от двустранния процес, каква помощ можеш да очакваш от арбитъра, когато поискаш от Скопие да коригира учебниците си?
На България й трябва такава историческа ревизия, каквато ревизия постигна Гърция с Преспанския договор (2018), налагайки на Скопие отказ от т. нар. антиквизация на македонската история, в която античните гърци Филип и Александър Македонски бяха „скопски македонци“.
В годишните доклади за напредъка на РС Македония Европейската комисия следи изпълнението на договорите както с България, така и с Гърция, включително въпросите с историята, образованието, речта на омразата и малцинствените права.
Ако Европейският съюз държи на собствените си принципи – върховенство на закона, права на човека и добросъседство, той не може да си затваря очите пред това, което Северна Македония не изпълнява.
Защото и в момента страна-кандидат за ЕС проповядва в училищните учебници по история фалшифициран национален разказ и така отглежда поколения в дух на антибългарска омраза. Затова нямаме право да се отказваме от поети от Скопие договорни задължения – за преразглеждане на съдържанието на учебниците по история и за отказ от езика на омразата.
Няма истинско добросъседство без признаване на историческа истина и без отказ от присвояване на българското културно-историческо наследство от Средновековието и Възраждането.
Ако премиерът Желязков и външният министър Георгиев не разбират това, нека говорят от свое име, не от името на България.
Червената шапчица
11 months before
- Как загина съпругът ви? - Чистеше си ловната пушка и случайно гръмна в себе си! - Ами, защо целият е в синини? - Не искаше да я чисти!
Коментирай