Явор Божанков отказал да спре на полиция и избягал – депутатът, който си мисли, че е над закона

Явор Божанков отказал да спре на полиция и избягал – депутатът, който си мисли, че е над закона

Явор Божанков отказал да спре на полиция и избягал. Слушай това – народен представител, човек, който би трябвало да е пример, се държи като някой квартален тарикат. И след това се появява по телевизията да обяснява как всичко било „нормално“. Няма нормално. Това е наглост, чиста и проста.

Съществото за което не знаем дали е мъж или жена  вече мина всякакви граници. Политическата му кариера е като лутаща се джаджа – сменял е партии, сменял е позиции, без никаква ясна линия, без никакъв реален принос. Политически номад без кауза, който оставя след себе си само шум и празни приказки. А сега и избяга от закона.

Иронично е, че един от най-запомнящите  се моменти в Народното събрание е неговата реплика към Тошко Йорданов – „пича въшка“. Е, хайде да го наречем постижение. Това е най-смисленото, което е направил като депутат – иронично, но факт. Двама души от парламента се сблъскаха като махленски отрепки, а този момент остана като единственият, който хората реално запомниха.

Но сега сме на друго ниво. Бягство от полиция, самочувствие без покритие, арогантни оправдания. Това не е „грешка“, това е отношение – отношение, което казва ясно: „аз съм над закона, правилата са за другите“. И хората го виждат, хората го помнят, и реакцията е единствено презрение.

Такива депутати рушат доверието в парламента. Не с думи, не с идеи, а с действия. С наглостта си той показва, че властта за него е игра, а законът е досадно препятствие. И ако системата позволи това да мине без последствия, това означава, че правилата в България са пожелателни, а доверието в институциите е просто празен звук.

И затова последствията трябва да са тежки и незабавни. Защото хора като Божанков нямат място в Народното събрание. Там трябва да са тези, които спазват закона и имат смисъл да правят държава, а не тези, които бягат от полиция и после се правят на голямата работа.

Хората вече не се мъчат да му прощават. Всеки негов ход е тест – за него, за институциите, за държавата. И с този тест Божанков показа едно: мястото му не е там.

Едно от любимите неща на Божанков са “педалите“ – и сега най-сетне има шанс да ги върти, качен на колелото, след като му взеха книжката

Иво Попов

http://pogled.eu