Явор „Където духа вятърът“ Божанков брани Киселова, шум много, стойност нула

Явор Божанков пак се появи на хоризонта да раздава акъл. Този човек, дето сменя партиите като чорапи на квартален пияница, си позволява да защитава Наталия Киселова, след като Конституционният съд удари шамара на живота ѝ и официално обяви, че е нарушила Конституцията. И тогава идва Божанков да ни обяснява как всичко било наред. Абе, човек, ти сериозно ли?

Божанков е класическата политическа мънкаща сянка. Където стане по-топло, там се намърдва. Където вижда облаги — там „принципите“ му се завъртат на 180 градуса. Затова никой не си го взима насериозно — защото няма позиция, няма гръбнак, няма нищо. Само една политическа паника да не изпусне следващата удобна стълба нагоре.

И сега този същият — вечно прехвърлящият се, вечно гледащият откъде духа вятърът — излиза да защитава едно откровено беззаконие. Киселова блокира референдум, все едно парламентът ѝ е лична сергия. Конституционният съд вчера го каза черно на бяло. И какво прави Божанков? Вместо да замълчи поне малко от срам, той се втурна да ѝ държи чадъра.

И как не, нали така работи той — все на страната на този, от когото очаква нещо. Все наклонен, винаги мек, винаги послушен, винаги готов да се нагоди. Модерен политически честитник: „Който ми даде, на него съм.“

И най-наглото — излиза и говори все едно ние сме без мозък. Обяснява как Киселова „била постъпила правилно“. Абе, ти видя ли решението? Или ти е все едно, стига да се харесаш на когото трябва? Това не е политика, това е чиста слугинажна гимнастика.

Божанков отдавна не е фактор — той е пример. Пример как изглежда човек, който е свикнал да оцелява чрез присламчване. Пример как без характер може да стигнеш високо, стига да си достатъчно гъвкав — като найлонова торбичка на вятъра.

И точно такива хора убиват политиката в България. Онези, които се правят на „принципни“, а всъщност са готови да защитят всяка глупост, всяко нарушение, всяка простотия — стига да им се усмихне възможност.

Божанков не е защитник на закона. Не е защитник на демокрацията. Той е защитник на себе си — и само на себе си. За такива няма значение какво казва Конституционният съд. Няма значение какво е правилно. Значение има само кой държи кокала в момента.

И най-лошото е, че такива хора не падат сами. Те падат, когато обществото най-накрая каже: „Айде enough.“ Защото да гледаш Божанков как обяснява откровени нарушения — това вече не е досадно. Това е чиста подигравка със здравия разум.

Л.С.