Колко далеч сме от испанците и как го правят те на тяхната планета?

В наше време в професионалния спорт успяват тези, които имат ясни цели и визия за бъдещето. Големите успехи, особено в отборните дисциплини, идват след много пресмятане, ежедневна комуникация с възможно най-много звена от веригата и постоянство. Нищо не става от днес за утре, нито от месец за месец.

И ако днес националният отбор на България представлява смесица от изтъркани клишета за липса на самочувствие и ръководители със съмнителни качества и умения, то в развитите страни, където практикуването на спорт е държавна политика, успехите са плод на дълги години як труд и оставяне на егото на входната врата. Примерно.

След успехите през 2008, 2010 и 2012 година, испанците отново са на върха на футболната пирамида. В сегашния отбор липсват световни звезди като Икер Касияс, Серхио Рамос, Карлес Пуйол, Жерар Пике, Андрес Иниеста, Давид Вия, Шави, Фернандо Торес, Сеск Фабрегас, Чаби Алонсо, Серхио Бускет, Хесус Навас и др.

Във финала срещу Нидерландия през 2010 г. имаше само един играч сред титулярите, които не бе играч на Реал Мадрид или Барселона. 16 години по-късно в титулярния състав срещу Аржентина имаше трима от Барса и един (току-що закупен) от Реал.

Няма смисъл да правим равносметка между футбола в Испания и тук. Много далеч съм от тази мисъл. С изключение на успехите ни в минифутбола през последните години, всичко друго крещи ДЕПРЕСИЯ! Работещи бази, силна конкуренция, поле за развитие. Всичко това прави гигантската разлика от Иберийския до Балканския полуостров. Топлата вода е открита отдавна и който иска да се къпе с нея, трябва да знае поне къде се намира банята. Или кранчето. Останалото са плоски и глупави оправдания за публика, която или се прави на глупава, или наистина е такава.

След спечеленото Европейско първенство през 2012 г., последваха слаби години за първия отбор. Отпадане в групите на Мондиал 2014 и достигане до осминафинал на Световните в Русия и Катар. На Европейското във Франция през 2016-та отново максимума бе 1/8-финал, а през 2021 г. Испания се събуди с един полуфинал.

Но докато мъжкия отбор страдаше и не беше конкурентен на останалите големи сили, при подрастващите нещата стояха малко по-различно. 

През 2015 г. те станаха шампиони на Европа при 19-годишните, а през 2019 г. спечелиха злато на Европейското до 21 години. След това дойде Европейското в Германия от 2024 и сегашния успех в Северна Америка. Общият знаменател във всичко това се казва Луис де ла Фуенте.

Специалистът от Харо бе национален селекционер на онези хлапета, които в неделя вечер покориха света. Те израснаха пред очите му, слушаха наставленията му, даваха му обратна връзка и така чак до Ню Джърси.

Историята на Луис де ла Фуенте започна с юношите през 2013, след това с батковците им от 2018 и логично завърши при мъжете с назначението му през 2022 г.

Изброените успехи по-горе далеч не са единствените. С Де ла Фуенте начело Испания спечели сребро на Олимпийските игри през 2021, две години по-късно страната спечели Лига на нациите, а през 2025 г. отново стигна финал в турнира. Тези турнири не могат да се сравнят с Европейското или Световното, затова ще се фокусираме върху въпросните 4 турнира - през 2015, 2019, 2024 и 2026.

Равносметката е следната. 23-ма играчи са били част от финалния състав в два от четирите турнира. 7 (Антонио Сивера, Аарон Мартин, Хорхе Мере, Хесус Вайехо, Дани Себайос, Алфонсо Педраза, Борха Майорал) от тях са станали златни медалисти през 2015 и 2019, а 10 (Давид Райа, Алекс Грималдо, Аймерик Лапорт, Марк Кукурея, Алекс Баена, Мартин Зубименди, Педри, Феран Торес, Нико Уилямс, Ламин Ямал) от тях са били част от отбора през 2024 и 2026.

Останалите 6-има са още по-декорирани в злато. 

Родри, Дани Олмо, Фабиан Руис и Микел Оярзабал са били част от три състава на испанците. Така стигаме до Унай Симон и Микел Мерино, които са били неотлъчно до Луис де ла Фуенте от 2015 до 2026 г. Дали е случайно, че Мерино вкара два гола за Испания като резерва в елиминациите? А дали е случайно, че Унай Симон подобри рекорда за най-много последователни минути без допуснат гол на световни финали? Възможно, но по-скоро не!

Агенция фокус