Време е да отворим темата за слона в стаята на българския футбол

Време е да отворим темата за слона в стаята на българския футбол. ЦСКА дълго време бе символ на величие, традиция и победи в българския футбол.

Днес е не само сред опашкарите в класирането, но по-тъжното е,че изглежда обезличен. ЦСКА е своеобразно огледало на целия българския футбол и държава.

Липсата на дългосрочна визия и раздробеното ръководство водят до трагични резултатите. Вместо ЦСКА да бъде гръбнак на националния футбол, той е поставен в поредица от позорни класирания.

Клубът, който трябваше да изгражда и налага български таланти, все повече се превръща в сбор от чуждестранни футболисти със съмнителна класа и краткотрайна ангажираност. Това размива идентичността, връзката с феновете, а и чисто спортните резултати.

Няколко пъти написах, че с настоящия потенциал на отбора, треньорът Керкез постига изключително слаби резултати.Но Керкез е следствие. 

През първите си година не управление Папазки получи пълен кредит на доверие, въпреки трагичните резултати. Хвърлиха се много пари за селекция, но всички предположихме, че просто има провал на скаутите. Случва се навсякъде.

Но когато за втора поредна година се случва същото,това вече е тенденция. В големият бизнес едни и същи грешки по два пъти просто не се допускат. Което започва да говори за преднамереност.

Отказът от смяна на треньора в този момент означава само едно - ръководството е съгласно да отпише сериозни амбиции за втори пореден сезон.А това вече смърди..

Не мисля, че има някой наивник, който да вярва, че Керкез има потенциал да покаже различен облик и резултати през сезона за ЦСКА. Което означава, че резултатите и изграждането на отбора не е целта е ЦСКА. 

Признавам си, че аз не разбирам особено много от залози, черно тото и т.н. Затова и не искам да спекулирам в тази посока. Но със сигурност изглежда много странно как след такива резултати не се сменв треньора.

Странно е също, че се подменят футболистите с подобни трансфери от чужбина. Вместо доказани тук играчи като Кирилов и Сула се "гони дивото" с фантомни и неясно как подбрани футболисто. Не знам дали става въпрос за комисионни за този и онзи, но се чуват неща и в тази посока.

Най-странното обаче е цялостното влияние на хазарта във футбола ни. Имам особеното усещане, че там където има хазартни рекламодатели, други не припарват. Защо ли? 

Ситуацията с ЦСКА не е изолиран феномен, а отражение на по-дълбокото състояние на българския футбол. Друг основен проблем е липсата на достатъчно местни футболисти в първенството.

Проверих конкретните данни, в Transfermarkt. според които около под 46% е броят на българите спрямо чужденците на база игрово време в Първа лига. Това означава, че клубовете разчитат основно на чужденци, а младите българи рядко получават шанс.

В същото време, Сърбия, Хърватия и Румъния дават далеч по-голямо поле на своите футболисти. Там местните са между 52 и 68% редовно играещите футболисти, което осигурява постоянен поток от кадри за националните отбори.

Докато в България първенството се задъхва от чужденци със скромни качества, в съседните страни се вижда стратегическа линия:

Сърбия и Хърватия изграждат, налагат и продават свои играчи на големи пазари, реализирайки десетки милиони евро от трансфери всяка година.

Румъния също инвестира по-успешно в млади таланти и успява да ги изведе в по-силни първенства.

Това не само осигурява финансови постъпления, но и повишава качеството на националните отбори. В резултат тези държави се представят по-добре в Европа и имат по-високи позиции в ранглистите на УЕФА.

Показателно е също, че в ЦСКА, Левски и Лудогорец се разчита на чужденци и на треньорската скамейка. Което с оглед на резултатите в ЦСКА също изглежда тотално несъстоятелно.

ЦСКА вложи съмнително много средства в чужденци, които дори не използва адекватно маркетингово. Доста по-логично е като се взема голямо име като Лиъм Купър той да е на по-офанзивна позиция , да вкара голове, да вдигне международния рейтинг и продажба на фланелки на местно ниво. А се получи само безумно изпълнение и безсмислен харч.

Без промяна на философията - с повече вложения в школите, доверие в местните играчи, ясна дългосрочна стратегия, стабилно управление и ясни изисквания към треньорите за резултати и стил, българският футбол ще продължава да копае дъна.

Често когато с моите приятели си комуникираме по тези въпроси, искрено ме учудва пренебрежението, когато се говори за липсата на местни играчи. Пуска се ехидното "пак ли с българчетата". 

Много е странно, че желанието за повече доверие в местното население, в България се счита едва ли не за " странен лобизъм". И тук в никакъв случай не говоря да се капсуловаме и да играем само с местни. Това ще убие конкуренцията, което винаги е лошо. Но истината е, че в България има повече толерантност към теб, ако си чужденец. Част от странната ни и самобичуваща народопсихология, в която винаги се подценяваме сами.

Ако продължим в същия дух скоро не само няма да имаме футбол и собствена валута, но и държава!

Тодор Беленски