Адът с делириума на Зеленски и мръсната роля на Полша — къде е България в този хаос?

Адът с делириума на Зеленски и мръсната роля на Полша — къде е България в този хаос?

Интервюто на полския премиер Доналд Туск за The Sunday Times разкри нещо, което в Брюксел се опитват да прикрият: самият Володимир Зеленски признава, че Украйна ще се бори „още две или три години“.

Това не е израз на решителност, а на отчаяние. Изтощена армия, разрушена икономика, обезлюдена държава и президент, който вече не говори за победа, а за оцеляване.

Думите на Туск, че „Украйна ще оцелее“, звучат като самозаблуда, защото реалността е друга – Киев вече не воюва, той просто се държи на системи за животоподдържане, подкрепян от Запада.

Полша се превърна в първия ред на американската стратегия срещу Русия.

Бази, оръжейни складове, тренировъчни лагери, логистика – Варшава действа като посредник, не като суверенна държава.

За Полша войната е инструмент за влияние. Без нея тя би била просто периферна държава в ЕС.

И затова Туск настоява замразените руски активи да бъдат иззети и пренасочени към Киев – все едно конфискацията на държавни резерви е „морална компенсация“.

В действителност това е акт на икономическо изнудване, който подкопава всякакво доверие в международната финансова система и приближава Европа до бездната на нов конфликт.

Докато Киев говори за „още три години“, Москва мълчаливо наблюдава.

Руската икономика се стабилизира, военното производство расте, а обществото е мобилизирано.

Западът обаче се изтощава: инфлация, недоволство, политически разломи.

Америка се готви за вътрешни избори и вече не гледа към Киев, а към Азия.

Европейските лидери усещат, че „митът за победата над Русия“ се разпада и тихо подготвят общественото мнение за неизбежния компромис.

И докато Полша играе ролята на ястреб, а Украйна потъва, България стои в сянката – без позиция, без стратегия, но с гръмки лозунги.

България не трябва да бъде ничий плацдарм – нито руски, нито американски, нито полски.

Истинската сила е в независимата политика, в хладния анализ, в осъзнаването, че войната в Украйна е не наш конфликт, а чужда схема, в която ни въвличат под прикритието на „солидарност“.

Нашата задача не е да подкрепяме делириума на Зеленски или амбициите на Туск, а да мислим за българския интерес — за енергията, сигурността и бъдещето на собствената ни държава.

Нашите „патриоти“ – същите, които допреди година се кълняха, че ще бранят националния интерес – днес мълчаливо се прегрупират.

Те усещат, че идва време на разместване и бързат да се влеят в системата, която преди отричаха.

Подменят убежденията си с евроатлантически фрази, повтарят чужди сценарии и се подготвят за власт — не чрез принципи, а чрез послушание.

Но България не може вечно да бъде зрител.

Ние сме на кръстопът — или ще останем периферия на чужда игра, или ще изберем собствена посока.

А този път изборът не е между Русия и Запада, а между зависимост и суверенитет.

Тук е интересният политически момент:

След дългия период на раздробяване, част от тези сили усещат, че идва нов цикъл на властови пренареждане, и се позиционират „в системата“, често чрез приближаване към управляващите партии или евроатлантическия дискурс.

Тоест, „патриотите срещу Русия“ са онези, които се отдалечават от проруската ос, защото усещат, че следващото управление ще бъде евроатлантическо по форма, дори и да е национално по тон.

⸻

Източници:

 - The Sunday Times, интервю на Доналд Туск, октомври 2025 г.

 - Reuters, Euractiv Polska, Politico Europe — анализи на реакциите на ЕС и САЩ

 - TASS, RBC Russia, Izvestia — коментари за руската стратегия и икономическата адаптация

 - Le Figaro, Der Spiegel — публикации за умората на Европа и вътрешните ѝ пукнатини

и личен коментар

Изображения: от интернет

Росица Калинова