Алън Грийнспан: От всемогъщия шеф на Фед до спорната фигура на финансовата криза

Почина Алън Грийнспан – „маестрото“ на американската икономика

Алън Грийнспан, който започва живота си като срамежливо единствено дете, отгледано от самотна майка, надхвърли ролята на централен банкер и се превърна в една от най-влиятелните фигури в американските финанси и икономика. В продължение на години той се радваше на безпрецедентен международен авторитет по време на период на забележителен икономически просперитет. До смъртта си на 100-годишна възраст обаче световната финансова криза от 2008-2009 г. вече беше променила възприятието за неговата почти всесилна технократска репутация, пише „Уолстрийт джърнъл“.

Когато напусна поста председател на Федералния резерв през 2006 г. след 18 години и половина начело на институцията, негови колеги и нобеловият лауреат Милтън Фридман го определиха като най-великия централен банкер на всички времена. Само две години по-късно финансовата криза предизвика далеч по-критична оценка на наследството му. Убеждението му, че пазарите могат ефективно да се саморегулират, се превърна в основен принцип на регулаторната политика през 90-те години и началото на новия век.

Грийнспан посвещава професионалния си живот на разбирането на американската икономика. Първоначално работи като икономически анализатор в частния сектор в периода, когато САЩ се утвърждават като водеща икономическа сила след Втората световна война. По-късно, когато технологиите, глобалната търговия и финансовизацията променят бизнеса, той достига ниво на влияние и популярност, сравнимо единствено с това на американските президенти. Като втория най-дълго управлявал председател на Федералния резерв след Уилям Макчесни Мартин, Грийнспан използва влиянието си, за да укрепи политическата независимост на централната банка.

Той беше противоречива личност: умел политически стратег и харизматичен мъж, който същевременно оставаше интроверт. Свиреше блестящо на саксофон в джаз група, а докато колегите му пушеха между участията, той четеше книги за гигантите на финансите и индустрията. Макар да съветваше републикански президенти, поддържаше отлични отношения с президента Бил Клинтън и неговия икономически екип, съставен основно от демократи.

Грийнспан оставя след себе си съпругата си, журналистката Андреа Мичъл. В изявление тя съобщи, че той е починал в дома им в понеделник вследствие на усложнения от болестта на Паркинсон.

„Той беше изключителен човек, който помогна да се оформи американската икономика в продължение на десетилетия при президенти и от двете партии, но винаги беше честен в признаването на собствените си грешки. За мен той беше моят съпруг, който промени живота ми още от първата ни среща през 1984 г.“, заяви тя.

„Застраховката Грийнспан“

Още през 1959 г. либертарианецът Грийнспан предупреждава, че централните банки могат да създадат у пазарите илюзията, че икономическите цикли са овладени, насърчавайки самодоволство и прекомерен риск сред инвеститорите. В ранните си академични трудове той определя Федералния резерв като едно от „историческите бедствия в американската история“, пише биографът му Себастиан Малаби в книгата „Човекът, който знаеше“.

Като председател на Федералния резерв обаче той превръща институцията в гарант за стабилността. Склонността му да се намесва при пазарни сътресения поражда понятието „Greenspan put“ – идеята, че самият Федерален резерв действа като застраховка срещу загуби за инвеститорите. Централната банка подкрепя пазарите след борсовия срив през 1987 г., след краха на хедж фонда Long-Term Capital Management през 1998 г. и играе ключова роля в овладяването на последиците от мексиканската дългова криза през 1994 г.

Грийнспан упражняваше почти хипнотично влияние върху Уолстрийт всеки път, когато даваше показания пред Конгреса. С тъжните си кафяви очи и спокоен глас той изнасяше дълги, сложни и често трудно разбираеми обяснения.

„Откакто станах централен банкер, се научих да мърморя с голяма степен на неяснота. Ако ви се струва, че съм бил прекалено ясен, значи не сте разбрали какво съм казал“, шегува се той по време на едно от първите си изслушвания през 1987 г.

През 90-те години Грийнспан достига статута на истинска звезда сред икономическите политици, докато американската икономика преживява продължителен подем след края на Студената война. През 1999 г. се появява на корицата на списание „Тайм“ като водеща фигура в това, което изданието нарича „Комитетът за спасяване на света“ след овладяването на финансовите кризи в Азия и Русия.

По време на републикански президентски дебат през 2000 г. сенаторът от Аризона Джон Маккейн обобщава общественото мнение така:

„Не само бих го назначил отново. Ако умре, ще го подпря с подпори и ще му сложа слънчеви очила, както във филма „Уикендът на Барни“.“

От нюйоркско дете до икономически авторитет

Алън Грийнспан е роден на 6 март 1926 г. в Ню Йорк. Родителите му се разделят, когато е малък, и той е отгледан от майка си Роуз в тесен апартамент в квартала Вашингтон Хайтс.

Като дете няма близки отношения с баща си Хърбърт, борсов посредник, емигрирал в САЩ като Хаим Грюншпан. Мечтата за по-голям свят се заражда след пътуване с него до Чикаго в края на 30-те години. По време на пътуването с влак младият Алън наблюдава с възхищение огромните металургични пещи и индустриалните комплекси.

„Това беше светът, от който бягах“, пише той по-късно в мемоарите си.

Грийнспан е отличен кларинетист и учи в гимназията „Джордж Вашингтон“. По-късно следва музика в престижното училище „Джулиард“ и свири в танцови оркестри.

След войната завършва икономика в Нюйоркския университет. Докато много студенти са запленени от идеите на Джон Мейнард Кейнс, Грийнспан предпочита техническите аспекти на икономическите анализи.

Работейки в изследователската организация Conference Board, прекарва часове в библиотеки, изучавайки статистика за железопътния транспорт и цените на памука още от времето на Гражданската война.

„Вместо да чета „Отнесени от вихъра“, с удоволствие се потапях в „Находищата на медна руда в Чили““, спомня си той.

През 50-те години основава собствена компания за икономически прогнози, която бързо печели престиж сред големи клиенти като Mobil Oil и Alcoa.

От Белия дом до Федералния резерв

Макар да е съветник в президентската кампания на Ричард Никсън през 1968 г., дълго време отказва да заеме държавен пост. През 1974 г. приема да стане председател на Съвета на икономическите съветници при президента, след като получава уверения, че администрацията няма да наложи нов контрол върху цените и заплатите.

Любопитна подробност е, че изслушването му в Сената се провежда на 8 август 1974 г., само часове преди Никсън да обяви оставката си заради аферата „Уотъргейт“.

По време на изслушването младият тогава сенатор Джо Байдън заявява:

„Ако ще избира консерватор, искам той да избере почтен и умен човек.“

По-късно Грийнспан изгражда силни отношения както с президента Джералд Форд, така и с демократа Бил Клинтън.

Назначаван е общо пет пъти от четирима различни президенти, включително от Джордж У. Буш.

Големият пропуск

Грийнспан остава в историята като майстор на паричната политика. През 1994 г. Федералният резерв предприема агресивно повишаване на лихвите, за да предотврати инфлационен натиск, без да предизвика рецесия. По-късно той печели ново признание, отказвайки да повишава лихвите въпреки рекордно ниската безработица, убеден, че технологичният бум увеличава производителността и ограничава инфлацията.

Слабостта му обаче се оказва убеждението, че финансовите пазари могат сами да се дисциплинират.

Той вярва, че банките и финансовите институции няма да поемат рискове, които биха унищожили собствения им капитал, и че репутацията им ще ги принуждава да действат отговорно. Именно по време на неговото управление Федералният резерв не успява да реагира достатъчно решително на рисковите ипотечни практики, които впоследствие стоят в основата на финансовата криза.

Когато през 2008 г. САЩ се изправят пред най-тежката финансова криза след Голямата депресия, много критици обвиняват именно политиките на дерегулация и саморегулация, които той защитава.

Бившият му колега Доналд Кон по-късно коментира:

„Правилният въпрос е дали Алън Грийнспан, този огромен авторитет с огромно влияние, е можел да удари тревожния звънец по-рано. И отговорът е да. Той беше малко прекалено самоуверен.“

През октомври 2008 г., по време на последната си поява пред Конгреса, Грийнспан признава част от грешките си:

„Всички ние, които разчитахме на собствения интерес на кредитните институции да защитават капитала на акционерите си, а най-вече аз, сме в състояние на шок и недоумение.“

До края на живота си той смята, че е получил както прекалено много заслуги за икономическия бум през 90-те години, така и прекалено голяма вина за кризата от 2008 г.

„Хвалеха ме за неща, които не съм направил. Сега ме обвиняват за неща, които също не съм направил“, казва той през 2008 г. | БГНЕС