Бившият директор на ЦРУ: Украйна е военната лаборатория на XXI век, а Западът трябва да промени начина, по който воюва

“Украйна не е просто най-голямата сухопътна война в Европа от Втората световна война насам. Тя е определящата военна лаборатория на XXI век”. Това заяви бившият директор на ЦРУ и командващ американските сили в Ирак и Афганистан ген. Дейвид Петреъс пред Камарата на лордовете във Великобритания.

Той обясни, че е нужна трансформация на НАТО, предупреждавайки, че технологичното превъзходство само по себе си вече не гарантира победа във войните.

Според Петреъс войната в Украйна показва, че характерът на съвременния конфликт се променя много по-бързо, отколкото традиционните военни институции успяват да се адаптират.

Не е достатъчно да имаш по-добра технология

Една от централните тези на Петреъс е, че технологичното превъзходство не се превръща автоматично във военно превъзходство.

Съединените щати разполагат с една от най-мощните технологични и иновационни екосистеми в света. Но според Петреъс въпросът е дали американската военна система може достатъчно бързо да превърне тази иновация в реална бойна способност.

„Нито една държава няма да постигне трайно стратегическо предимство просто чрез закупуването на по-добри технологии“, призна Петреъс.

Това означава, че проблемът не е само в оръжията. Той е в начина, по който армиите са организирани, обучават, вземат решения, разработват нови способности и усвояват опита от бойното поле.

Украйна като лаборатория на бъдещата война

В продължаващата война се сблъскват и развиват едновременно дронове, изкуствен интелект, сателитни системи, електронна война, софтуер, прецизни удари и мрежово свързани бойни системи. Това превръща войната в своеобразен ускорен процес на военна иновация.

Нововъведение се появява, използва се на фронта, противникът намира начин да му противодейства, а след това системата отново се променя.

Това, което се оказва решаващо, е не само кой има най-доброто оръжие, а кой може да се учи и адаптира най-бързо.

Дроновете променят икономиката на войната

Един от най-важните уроци от Украйна е свързан с драстично променящото се съотношение между цена и ефект.

Сравнително евтини безпилотни системи могат да бъдат използвани за разузнаване, насочване на огън, атаки срещу далечни цели и унищожаване или повреждане на значително по-скъпи военни системи.

Според Петреъс това поставя под въпрос традиционния модел, при който огромни ресурси се инвестират в ограничен брой изключително сложни и скъпи платформи.

Войната в Украйна показва, че масовото производство на по-евтини системи, комбинирано със софтуер и бърза адаптация, може да създаде ефект, който доскоро се свързваше основно с високотехнологични и изключително скъпи оръжия.

Проблемът на американската военна система

Според Петреъс САЩ разполагат с изключително динамична иновационна екосистема, но все още не са създали необходимата „революционно нова концепция за водене на война“, която да използва пълноценно тези технологии.

Това е проблем, защото старите институционални структури имат склонност да възпроизвеждат старите начини на мислене.

Новата технология може да бъде закупена, но ако бъде използвана по стария начин, част от потенциала ѝ се губи.

Затова според Петреъс реформата трябва да започне не с въпроса „Какво още да купим?“, а с въпроса:

„Как ще изглежда следващата война и каква военна организация ни е необходима, за да я спечелим?“

Афганистан и урокът за стратегията

В речта си Петреъс даде пример с изтеглянето на американската армия от Афганистан през 2021 г.

За него Афганистан е още един пример за разликата между военна способност и политическа стратегия.

Дори огромна военна мощ не гарантира успех, ако политическите цели не са ясно определени и ако няма последователна стратегия за постигането им.

Технологичното превъзходство не заменя стратегията

Бъдещото военно превъзходство ще зависи от комбинацията между технология, организация, стратегия и способност за бързо учене.

Армията, която може да получи информация, да я анализира, да вземе решение, да промени тактиката си и да въведе технологично подобрение по-бързо от противника, ще притежава огромно предимство.

Това превръща скоростта на адаптация в стратегически ресурс.

НАТО трябва да се промени

Именно поради това Петреъс призовава НАТО да не се ограничава до увеличаване на разходите за отбрана и закупуване на повече оръжия.

Алиансът трябва да преосмисли какво означава да води война в среда, в която безпилотни системи, изкуственият интелект, космически технологии, кибероперации и електронна война са интегрирани в едно бойно пространство.

Големият въпрос е кой ще се адаптира първи

Западните армии трябва да се научат да извличат уроците, да променят организациите си и да превръщат технологичните иновации в реални бойни способности. За Петреъс именно това е новото стратегическо състезание.

Не само кой има повече танкове, самолети, ракети или дронове, а кой може да се адаптира по-бързо.

https://obektivno.bg/