"Доналд Тръмп беше истински парий. Четири години по-късно, въпреки четирите му обвинения и присъдата му в съда, той се завръща по-популярен и по-могъщ отвсякога. Довчерашните му противници се редят на опашка, за да целунат пръстена и да му се врекат във вярност в Мар-а-Лаго" казва постоянният кореспондент на "Радио Франс Ентернасионал" в САЩ Дейвид Томсън в интервю за "Фигаро".
- Може ли да се сравни атмосферата около церемонията по встъпване в длъжност на Тръмп този понеделник с онази отпреди осем години?
- Атмосферата е различна от тази през 2017 г. По онова време Доналд Тръмп беше възприеман като случайност в историята и палячо. Днес вече никой не му се смее. Той вдъхва страх и уважение. Опонентите му са напълно зашеметени от неговата победа. От 5 ноември опозицията му е невидима, нечуваема. Без лидер и компас. Обвинението в нелегитимност, което демократите отправиха срещу него през 2016 г., днес е невъзможно, защото той спечели народния вот, за първи път от двадесет години насам за републикански кандидат. През 2016 г. демократите все още можеха да се успокояват, казвайки се, че мнозинството американци не са гласували за него и че той е бил избран благодарение на системата на електорите, която облагодетелства републиканците. Но този път Доналд Тръмп не само, че спечели в седемте ключови щата, но спечели и народния вот с повече от 2 млн. гласа преднина пред своята съперничка от Демократическата партия. Спрямо 2016 г. той дори спечели 14 млн. избиратели повече. И 3 милиона повече спрямо 2020 г. Следователно Доналд Тръмп не беше аномалия и победата му имаше освещаващ ефект върху него.
От 5 ноември сме свидетели на абсолютно зрелищна нормализация на Доналд Тръмп. Трябва да оценим иронията на историята и цялата символика на това невероятно политическо завръщане. Ден след 6 януари 2021 г. (щурма на Капитолия - бел. ред.), Доналд Тръмп беше истински парий. Четири години по-късно, въпреки четирите му обвинения и присъдата му в съда, той се завръща по-популярен и по-могъщ отвсякога. Довчерашните му противници се редят на опашка, за да целунат пръстена и да му се врекат във вярност в Мар-а-Лаго. А той полага клетва в ротондата на Капитолия във Вашингтон, на същото място, където се разигра 6 януари 2021 г. Но вече никой не говори за 6 януари. През цялата кампания Джо Байдън, Камала Харис и Барак Обама го сравняваха с Хитлер, уподобяваха мисленето му на фашизма от 30-те години на ХХ век. След победата му обаче американците видяха, че Байдън приема Тръмп с широка усмивка и непресторен ентусиазъм в Белия дом. Видяха го дори да се шегува с Барак Обама на погребението на Джими Картър. И американците от всички политически лагери си казаха: “Чакайте, през цялата кампания вие ни казвахте, че е Хитлер, а сега, когато той спечели, се шегувате с Хитлер?”.
- Извън раздемонизирането му, може ли да се говори за културна победа на тръмпизма?
- Доналд Тръмп не само спечели изборите, той спечели културната битка в САЩ. Още преди дори да поеме властта, всичко се промени в САЩ. Думите и лозунгите на Доналд Тръмп, като “масови експулсирания”, "Woke is bullshit" (уокизмът е глупост), се нормализират в медиите и тръмпизмът прониква във всички слоеве на обществото, в частност в “корпоративната” Америка. Преди няколко дни главният изпълнителен директор на “Кока Кола” беше видян да пристига в Мар-а-Лаго, за да подари на Тръмп специално възпоменателно издание, по повод встъпването му в длъжност, на бутилката с любимата му напитка, диетична Кола. Смайваща сцена, когато си спомним, че само преди четири години “Кока Кола” разпространи официално изявление, в което нарече 6 януари “посегателство към идеалите на американската демокрация”. В същото време виждаме, че компанията се оттегля изцяло от всички DEI програми (Diversity, equity, and inclusion - многообразие, справедливост и приобщаване), в които бе обещала да инвестира милиони долари след смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд и големите антирасистки демонстрации през лятото на 2020 г. Следователно виждаме, че след като даде големи прогресистки обещания преди четири години, корпоративна Америка започва да се съобразява с доктрината Maga (съкращение от „Make America Great Again“ - „Да направим Америка отново велика“) с ускорена скорост. За мен това е един от сигналите, че Тръмп е спечелил културната битка още преди дори да върне в Овалния кабинет.
- Илон Мъск, Джеф Безос и Марк Зукърбърг, всички технологични милиардери ще бъдат там: как си обяснявате това зрелищно присъединяване към Тръмп на техонологичния елит от Силициевата долина?
- Мисля, че би било погрешно да виждаме само политически опортюнизъм в това Maga обръщане на технологичните мастодонти. Със сигурност либертарианецът Илон Мъск, който обещава да съкрати с 30% държавните служби, парадоксално има нужда от държавни субсидии за милиарди от американското правителство, за да изстреля своите ракети и да произвежда автомобилите си “Тесла”. И той самият го призна по време на кампанията - “Ако Тръмп загуби, аз съм прецакан”. Но това не е всичко за този политически обрат. В по-широк смисъл тази промяна съответства на преориентирането на част от Америка, измъчена от последните прогресистки обществени бъркотии и която видя във вота за Тръмп начин да покаже среден пръст на обществените трансформации, предизвикани от движението #MeToo, смъртта на Джордж Флойд и Ковид-19. Не се оценява достатъчно решаващото влияние на 2020 г. върху победата на Тръмп. Част от бяла Америка беше ужасена и се почувства застрашена от расовите бунтове през 2020 г., особено след като те накараха държавата и компаниите да инвестират масово в DEI програмите. Също след този момент американците видяха, че в училищните програми на децата им се появяват усилия за повишаване на чувствителността им към расисткото минало на САЩ, полицейското насилие и въпросите за ЛГБТ. Това явление се разви по време на периода на карантината и задължителната ваксинация срещу Ковид-19. Всичко това беше мощно гориво за тръмпизма, който успя да отиграе тази “обратна реакция” срещу уокизма, за да го превърна в една от основите оси на своята кампания.
Неслучайно в този момент Илон Мъск обърна гръб на демократите, за да се насочи към консерваторите. В тази кампания ясно видяхме също завръщане на мъжкарските искания, като реакция на движението #MeToo. По време на цялата кампания чувах млади мъже да ми казват, че Демократическата партия не само ги е забравила след #MeToo, но и също че ги сочи с пръст, превръщайки “токсичната мъжественост” в причина за много болести на съвременното общество. С триумфалното си влизане на ултрамъжкарската арена на шампионите на ММА, с вдигнатия си юмрук няколко секунди след опита за убийството му, Доналд Тръмп се появи като спасител на тази бяла мъжественост, възприемана като обсадена. Неслучайно Марк Зукърбърг, един от най-мразените хора, със закъснение се обръща към ценностите на Maga движението, отивайки в подкаста на Джо Роган, за да призове за връщане на мъжката енергия, като същевременно нае Дейна Уайт в борда на “Мета”, големият собственик на ММА и приближен на Тръмп. Обръщането на Мъск и Зукърбърг към тръмпизма е част от това глобално отхърляне на демократичния прогресизъм от част от Америка от 2020 г. насам.
- Бележи ли второто избиране на Тръмп замяна на традиционните елити от пов популистки елит? Негов символ ли е Мъск?
- За Тръмп и неговите привърженици популизмът не е мръсна дума. Точно обратното, това е основна ценност, чиято заявена цел е “голямата замяна на елитите”. Което е интересно, като си помислиш, че техният герой е нюйоркски милиардер. И въпреки това, никой не упражнява такъв магнетизъм и не успява така добре да се свърже с народната база като Доналд Тръмп. Той говори като тях, мисли като тях и те се разпознават в него. Той е проекция на техните мечти. Той самият каза веднъж: “аз съм като тях, само че съм милиардер”.
- Показва ли решението на Марк Зукърбърг, ръководителят на Фейсбук, да премахне фактчекинга, че традиционните медии също са загубили информационната битка?
- От 2016 г. републиканците от Маga започнаха информационна война срещу традиционните медии. Със своята армия от про-Тръмп инфлуенсъри и подкастъри те изградиха автономно, херметично и уникално медийно пространство, което с много малко средства натрупа десетки милиони абонати и милиарди гледания. Смятам, че Тръмп спечели благодарение на тази медийна екосистема, която няма еквивалент при демократите. Това беше стратегията на Стив Банън: да разпали базата с медии, отдадени на каузата, за да бъде сигурен, че базата ще се мобилизира в деня на вота. Победата през 2024 г. потвърди победата на тази медийна стратегия. Maga медиите може още да не са спечелили информационната война, но спечелиха тази битка над традиционните медии. А решението на Марк Зукърбърг да премахне фактчекинга в САЩ потвърждава победата на Maga медиите над традиционните медии. Защото точно те и техните акаунти систематично бяха дезактивирани от “Мета”, веднага щом поставеха под съмнение ваксините срещу Ковид, оспорваха победата на Джо Байдън през 2020 г. или публикуваха анти-трансджендърско съдържание или пък информации за скандалите около сина на Байдън. Марк Зукърбърг днес говори като тях и e съгласен с тях, след като досега беше един от основните им врагове. Това е голямо сътресение в информационната война във всички западни демокрации.
- Бележи ли победата на Тръмп началото на края на уокизма?
- Така мисля, във всеки случай през следващите четири години. Още преди Тръмп да е встъпил в длъжност, видяхме, че американските компании преразглеждат програмите DEI, целящи да насърчат многообразието, като наемат повече етнически или джендър малцинства в компаниите и американските институции. Акронимът днес е мръсна дума в обществения дебат. Той стана радиоактивен дори за демократите. Поддръжниците на Тръмп дори обясняват катастрофата в Лос Анджелис с „наемането на DEI“ начело на градската пожарна служба и в кметството. Те нарекоха и Камала Харис „кандидат на DEI“. В по-широк смисъл смятам, че демократите направиха голяма политическа грешка, влагайки толкова много усилия в полза на етническите и ЛГБТ малцинства. Сега те плащат политическата цена.
Източник: "Фигаро"
Превод от френски: Галя Дачкова
