Длъжни ли са държавите от ЕС да се защитават взаимно?

Член 42.7 от Договора за ЕС е бил активиран веднъж - в отговор на терористична атака. През 2015 г. т.нар. “Ислямска държава” извърши терористични атентати в Париж. Тогава Германия и други членки на ЕС подкрепиха френските военни

Мелиса Ескария Пара

Дойче веле

Европа е принудена да преосмисли отбранителната си стратегия - най-вече заради американския президент Доналд Тръмп, който говори за “притежаване” на Гренландия, налага наказателни мита и стряска европейските си партньори с редица радикални идеи. В последно време големият въпрос в Брюксел гласи: ще спази ли САЩ ангажимента си по член 5 от договора на НАТО, който казва, че нападение срещу една от държавите на Алианса се счита за нападение срещу всички останали, което ги задължава да я защитят.

Дали това ще стане засега няма как да се разбере, но Европейският съюз всъщност има подобна клауза - член 42.7, който задължава държавите членки да предоставят помощ “с всички средства, с които разполагат”, ако друга държава от ЕС бъде нападната. Какво точно представлява тази клауза за обща отбрана и ще я спазят ли членовете на Европейския съюз, ако тя се задейства?

Какво съдържа член 42.7 от Договора за ЕС и по какво се различава от член 5 в договора за НАТО

Юрай Майчин, анализатор по въпросите на отбраната и сигурността от Центъра за европейска политика в Брюксел казва пред ДВ, че основната разлика между клаузите за взаимна отбрана на ЕС и НАТО се състои в начина, по който се оказва подкрепата. Докато разпоредбата на ЕС се основава предимно на двустранна помощ между държавите членки, клаузата за колективна отбрана на НАТО отразява по-широкия принцип „един за всички, всички за един“, обяснява той.

Бившият германски депутат от ГСДП и експерт по въпросите на отбраната Кристиан Клинк казва, че смята член 42.7 от договорите на ЕС за по-убедителен от член 5 на НАТО – поне на хартия. Така изискването за оказване на помощ и подкрепа „с всички средства, с които разполагат“, може да се тълкува широко - тоест „до предела на възможностите“, обяснява той. Докато формулировката на член 5 дава на страните от НАТО по-голяма свобода за национална преценка, позволявайки на всяка държава да предприеме „онези действия, които смята за необходими, включително използването на въоръжена сила“.

И двамата експерти подчертават, че помощта според член 42.7 не се ограничава до военна, а може да включва още хуманитарна помощ, финансова подкрепа, както и дипломация. Това може да бъде особено актуално за членове на ЕС като Австрия, Кипър, Ирландия и Малта, които традиционно избягват участие във формални военни съюзи.

Активирана ли е преди някоя от тези клаузи

Член 5 от Договора на НАТО е активиран веднъж досега - след терористичните нападения в САЩ на 11 септември 2001 година. Тогава други държави от Алианса патрулираха в американското въздушно пространство, а общо 830 военни от 13 държави на НАТО се включиха в тази мисия.

По подобен начин е бил активиран веднъж и член 42.7 от Договора за ЕС - в отговор на терористична атака. През 2015 г. т.нар. “Ислямска държава” извърши терористични атентати в Париж. Тогава Германия и други членки на ЕС подкрепиха френските военни. По този член бяха изпратени и допълнителни германски войски в Ирак, за да обучават кюрдски военни. Експертите обаче обръща внимание на факта, че и в двата случая тези отбранителни клаузи са влезли в сила при обстоятелства, за които не са били замислени. Защото макар Франция да стана жертва на много голяма терористична атака през 2015, тя не е била нападната от друга държава.

Епицентър