Две хиляди мъже и хиляда жени блокират пътя на Македония към ЕС

Българите в Северна Македония бяха обявени за основната пречка пред европейската интеграция на страната

Журналистът Владо Перев ми изпрати от Скопие линк към текст в тамошния ежедневник „Нова Македония“. Имаме обичай двамата с него да си разменяме публикации, които ни се струват интересни и за които предполагаме, че може някой от нас да  е пропуснал. Владо ми праща редовно и своите авторски текстове, които, признавам си, чета с голямо удоволствие. Най-малкото, защото ми е приятел и второ, заради различната  гледна точка в повечето от тях, която не можеш да срещнеш често в общия хор на пропагандата, която се излива в медиите край Вардар. Често с него се шегуваме, че колкото повече остарява, толкова перото му става по-остро,  точно и майсторско. Както се казва, да му имам старостта на Владо Перев.

Този път обаче текстът, чийто „координати“ ми прати, не беше негов. Авторът е човек от тежката артилерия на журналистиката в Северна Македония – Панде Колемишевски, а заглавието – „Две хиляди мъже и хиляда жени блокират пътя на Македония към ЕС“. Какво може да си помисли човек, когато види такова заглавие? Първата ми мисъл, преди още да започна да го чета, бе, че вероятно става дума за представители на истъблишмента (ах, как пасва тази чуждица на скопския бюрократичен сленг, който обича да „помакедончва“ и използва подобни термини като знак за интелектуално превъзходство!), които по една или друга причина пречат на европейския път на Северна Македония. Мигновено даже и някои образи на конкретни политици от високите върхове на управлението в страната ми се мярнаха и преди всичко премиерът Християн Мицкоски. Е, и Тимчо Муцунски, шефът на дипломацията и външната търговия се появи за миг, заместен бързо от образа на президента професор Гордана Силяновска-Давкова. Какво друго би могъл да си помисли човек освен да насочи вниманието си към онези персони, които имат в ръцете си и ножа, и хляба, значи, инструментите, с които биха могли да решат проблема с  интеграцията  на Северна Македония в ЕС. Пък и посочената бройка:  две хиляди мъже и хиляда жени, напълно съвпада с представата за този административен похлупак над институциите на държавата, който взима управленските решения,  вменява ги за изпълнение и  според скопската градска терминология се определя като „хората от Водно“. Става дума за хълма над града, в подножието на който са разположени луксозните домове и къщи  на старата и нова номенклатура, която и преди, и сега се чувства удобно и комфортно във всички времена и  на всички нива в структурите на държавата. За миг се усъмних, че тъкмо Панде Колемишевски, авторът на текста би могъл да бъде човекът, който ще разнищи истината около мотивите на тези хора да спират движението на страната си към европейското членство, но пък, какво, си рекох, може би на старини и той е прозрял истината и е решил да я извади на показ. 

Е, скоро всичко стана ясно. Първо, Панде Колемишевски от Ресен не е случайна фигура в журналистиката в Република Северна Македония. Когато започвах работа в Скопие той все още беше генерален директор на медийния мастодонт  НИП „Нова Македония“. НИП означава новинарско-издателско предприятие. НИП „Нова Македония“ бе концентрирало всички печатни издания на няколко езика и в няколко жанра, като водещият бе ежедневникът „Нова Македония“. Тяхна бе и единствената печатница, както и разпространителската мрежа из цялата република. Други нямаше. Истински монополист в медийното пространство, напълно в стила на управление по време на Титова Югославия, когато идеологията намираше такива форми на обществено присъствие и влияние, като НИП-а. Как се става и дълги години се битува като ръководител на тази институция?

Да се върнем на текста за мъжете и жените, които блокират пътя на Северна Македония към европейското членство. Според Колемишевски, това са онези 3 504 граждани на Република Северна Македония, които на преброяването през 2021 година са се декларирали като българи. Те представляват 0,19 на сто от резидентното население на държавата. От тях 2 121 са мъже, докато жените са 1 383. „Те са причината, те са стената, която пречи на Република Македония да се движи към Европейския съюз, това е бройката,  с която българската официална политика злоупотребява в своите национални и териториални аспирации към Македония“, констатира авторът. Е, в заглавието нещата са представени на едро – две хиляди мъже и хиляда жени, повечето от които, според Колемишевски са регистрирани в района на Струмица, но ги има в отделни семейства из цялата територия на държавата.

Оставам настрана факта, че авторът, част от някогашната тежка комунистическа номенклатура в журналистиката третира страната си не с нейното сегашно конституционно име „Северна“. Оставам настрана и фактът, че четири години от цитираното преброяване остават съмненията за манипулативно отношение към гражданите на Северна Македония, които са искали да се декларират като българи. Никой не може да ме убеди, че при анкетите са спазени всички демократични правила на свободно волеизлияние, най-малкото защото отлично познавам механизмите и тънките методи на административен и всякакъв друг натиск, който в такива случаи се използва оттатък. Колемишевски посочва и друг аргумент в защита на своята теза – онези малко над 300 човека, които от 2021 г. насам се записват да гласуват в българското посолство в Скопие или в другите секции в цикъла от няколко парламентарни избори, които се провеждаха у нас. И изобщо, цялото внушение на автора е, че не си заслужава да се върши промяна на конституцията за такъв малък контингент от македонски граждани с българско самосъзнание. Нещо повече, те са пречката пред европейската интеграция на Северна Македония и трябва да поемат вината за това. Извинете, това не сме ли го чували в едни други времена и по едни други поводи?

Ако в днешна Република Северна Македония има нещо, което я отличава от всички други бивши югорепублики, а може би и от останалите държави от региона, това е лекотата, с която се лепят етикети от всякакъв характер и по всякакъв повод. Челно място в подобна класация заема определението „предател“, което освен съвременно измерение, си има и своята историческа традиция. Ха, си кривнал от официалната теза, че македонската идентичност има своите вековни корени по тази територия, ха те нарекли „предавник“. Ха, си помислил, че твоите предци са се чувствали българи, ха, те наредили до стената за публичен  линч. Такива неща, при това – в изобилие. 

Когато казвам, че Панде Колемишевски не е случайна фигура, имам и нещо друго предвид. Преди години, още работех в Скопие, бе направена анкета за това кое е най-влиятелното лоби в обществото в Република Македония. Ако не се лъжа, проучването бе извършено от седмичника за икономика и финанси „Капитал“, чийто собственик и главен редактор бе журналистът Любчо Зиков. Може би затова като най-влиятелно лоби в Република Македония бе посочено влашкото, към което и Зиков принадлежи. След него като втори бе класирано Щипското, вероятно заради актуалния тогава президент Киро Глигоров и другите влиятелни политически фигури в страната, родени в града край река Брегалница. Пък и историята, нали, с нейните герои… Трети бяха лекарите заради своя  социален статус в обществото. Така и не стана ясно какъв е бил критерият за класацията, защото и при трите „качени на почетната стълбичка“ лобита на преден план излизат различни мотиви – етнически, регионален и хуманитарен. Когото и да питаш днес край Вардар ще ти каже, че където са власите в управлението на държавата, там са парите. И обратното, където има финанси и ресурси – те са там. Има и една друга характеристика за власите, но няма да я споменавам, за да не сляза на нивото на въпросния автор.

По своя произход Колемишевски е влах и той никога не го е криел, напротив, даже се гордее с това. Няма лошо, всеки има право да се чувства такъв, какъвто иска или разбира. И власите в Северна Македония са вписани в основния закон в държавата – конституцията. За тях може, за българите – не, така ли? Какво е това – сегрегация, някаква форма на модерен расизъм или нещо трето? Във всеки случай по-опасна, невярна и обидна теза скоро не бях срещал. Следващата стъпка е публикуването на списък с имената и адресите  на всички онези 3 504 човека, за които стана дума с цел тяхното морално и не дай Боже, физическо малтретиране.

 Може и „на едро“, като се казва – две хиляди мъже и хиляда жени.

Автор: Костадин Филипов

trud.bg