Ева Майдел и Хелдер Суза Силва: Да определим посоката на ИИ, преди той да определи нашето бъдеще

Предизвикателството е да подготвим гражданите, особено младите хора, да се ориентират в тази нова реалност, без да загубим ценностите, които крепят демокрацията и културата ни.

Днес, в рамките само на няколко минути, един тийнейджър, който разглежда социалните мрежи, може да се натъкне на какво ли не - от фалшиви новини и дийпфейкове на политически изказвания, до песни, генерирани от изкуствен интелект (ИИ) и дигитално реставрирани записи на Бийтълс. 

Въпросът не е дали ИИ ще промени обществото ни. Той вече го прави. Предизвикателството е да подготвим гражданите, особено младите хора, да се ориентират в тази нова реалност, без да загубим ценностите, които крепят демокрацията и културата ни.

Изкуственият интелект променя начина, по който учим, творим, общуваме и участваме в обществения живот. В образованието той предлага безпрецедентни възможности за персонализация на обучението и достъп до знания. В културата той отваря нови възможности за артистично изразяване, творческо сътрудничество и запазване на историческото наследство. И все пак тези възможности са съпроводени със сериозни рискове - от дезинформация и манипулация до застрашаване на интелектуалната собственост, артистичната автентичност и демократичния дебат.

За групата на ЕНП в Европейския парламент това е не само технологичен дебат, а тема с пряко въздействие върху демокрацията, образованието, културата и бъдещата конкурентоспособност на Европа. Изкуственият интелект влияе върху начина, по който гражданите боравят с информация, по който се формира културата ни и по който младите хора взаимодействат със света около тях.

Предвид все по-бързото навлизане на генерирано от ИИ съдържание в ежедневието ни, прозрачността и отчетността стават от първостепенно значение. Гражданите трябва да бъдат ясно информирани когато ИИ се използва за създаването на текстове, изображения, аудио записи или видеа, защото доверието в дигиталната ера зависи не само от характера на иновациите, но и от нашата способност да ги овладеем.

В цяла Европа социалните мрежи са един от основните източници на информация за по-младите поколения. В епоха, в която изкуственият интелект може да генерира убедителни текстове, изображения, аудио и видео, както и да го прави бързо и в голям мащаб, разграничаването на фактите от измислицата става все по-трудно. Това подкопава доверието в институциите, разрушава социалната кохезия и прави пълноценното участие в демократичния живот все по-трудно.

В същото време изкуственият интелект трансформира културното пространство по начини, които биха изглеждали невъобразими само преди няколко години. Използването на ИИ за възстановяването на гласа на Джон Ленън, за да бъде завършена песента „Now and Then“ на Бийтълс, показва как новите технологии могат да разширят човешката креативност, без да я заменят.

Но изкуственият интелект повдига и фундаментални въпроси относно автентичността. Близо девет от десет европейци казват, че предпочитат творби, създадени от хора, а не от машини. Статистиката красноречиво посочва, че културата не може да бъде сведена до производството на съдържание - тя е начин на изразяване, носител на идентичност и човешка свързаност.

Както отбелязва папа Лъв XIV в неотдавнашната си енциклика „Magnifica Humanitas“, изкуственият интелект не е неутрален нито в своето развитие, нито във въздействието си. Изборите, направени от разработчиците, бизнеса, политиците и потребителите, влияят върху начина, по който тази технология оформя нашите общества, икономики и демокрации. Ето защо подходът на Европа трябва да се ръководи от един прост принцип: иновациите и отговорността трябва да напредват заедно.

Групата на ЕНП вярва, че Европа трябва да приеме ИИ като инструмент за напредък, като същевременно гарантира, че човешкото творчество, демократичните ценности и културно богатство остават в основата му. Разбира се, Европа вече е предприела важни регулаторни стъпки, но само законодателството не е достатъчно.

Например, настоящата рамка не е предназначена да отговори на всички специфични характеристики на културните и творческите сектори. Затова е важно Стратегията за ИИ в тази сфера, която Европейската комисия се очаква да обяви в началото на 2027 г. като част от Европейския културен компас, да бъде амбициозна, всеобхватна и да отчита на обществените опасения.

Европа също така трябва да ускори общите технически стандарти за прозрачност, проследимост и запазване на авторските права. Нужно е и “регулаторните пясъчници” на Закона за изкуствения интелект да се използват по-активно от културните и творческите сектори за разработване на практически решения за лицензиране, авторство и съгласие.

Системите за генеративен изкуствен интелект разчитат в голяма степен на съществуващи произведения, но техните автори често нямат точна представа как се използва работата им и дали получават справедливо възнаграждение, когато от нея се генерира стойност. В същото време алгоритмите все повече определят какво чуват, виждат, и откриват потребителите онлайн.

Ако тези системи предпочитат мащаба и търговски предвидимите резултати, рискуваме да маргинализираме независимите творци, малцинствените езици и културното многообразие, което е в основата на европейската идентичност.

Образованието е първата ни линия на защита и нашата най-голяма възможност.

Дигиталната и медийна грамотност, както и тази в областта на изкуствения интелект следва да се считат за основни умения за 21-ви век. Младите европейци трябва да се научат не само как да използват инструменти с ИИ, но и как да разбират техните ограничения, да оценяват критично наличната информация и да разграничават истината от манипулацията. Паралелно на това, творците, културните организации и образователните институции трябва да бъдат подкрепени в своята адаптация към бързо променящата се дигитална среда.

Моментът не би могъл да бъде по‑належащ. Възможностите на изкуствения интелект се развиват по-бързо, отколкото нашите институции, образователни системи и културни политики могат да се адаптират. Във време на нарастваща геополитическа конкуренция и увеличаваща се поляризация, Европа трябва да инвестира в уменията, креативността и устойчивостта на своите граждани.

Европа е изправена пред съдбовен избор. От нас зависи дали изкуствения интелект ще оформи обществата ни според търговските интереси или ще служи на човешкото творчество, демократичната устойчивост и културното богатство.

Бъдещето няма да се определи само от алгоритмите. То ще се определи от ценностите, които влагаме в тях, както и от гражданите, които овластим чрез образование. Ако се справим добре, изкуственият интелект няма да намали нашата човечност - той ще ни помогне да я изразим по-пълноценно от всякога. І БГНЕС

-----------

Ева Майдел, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП

Хелдер Суза Силва, евродепутат от ЕНП

Анализът е написан специално за БГНЕС.