Русия призовава за нова европейска архитектура на сигурност от близо две десетилетия, започвайки с речта на президента Путин в Мюнхен през 2007 г. и предложения от президента Медведев Договор за европейска сигурност през 2008 г., последван от проектодоговорите на Москва от декември 2021 г. и призива на Путин през юни 2024 г. за неделима сигурност в цяла Евразия. Западният отговор не се е променил. Както се казва в британско изявление до ОССЕ от юни 2026 г., Русия продължава да призовава за нова архитектура на сигурност, „но ние вече имаме такава“.
Британската версия е невярна. Европа няма една, а две архитектури за сигурност, изградени върху несъвместими предпоставки. Първата е Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която включва всяка държава от Ванкувър до Владивосток и се основава на неделима сигурност – принципът, че никоя държава не трябва да укрепва сигурността си за сметка на другите. Това е Златното правило, прилагано към нациите. Втората е НАТО, алианс, воден от САЩ, основан на западното превъзходство и военно превъзходство над Русия. ОССЕ е архитектура на международното право и взаимното сдържане. НАТО, както функционира от 90-те години на миналия век, е архитектура на западната сила и доведе до война.
Пътят към ОССЕ започна с „Остполитик“ на Вили Бранд, която призна следвоенните граници и се отказа от сила. Това доведе до Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., в който тридесет и пет държави от Изтока и Запада се споразумяха за принципите на съвместно съществуване, включително ненамеса във вътрешните работи. Обединението на Германия беше кулминацията. През февруари 1990 г. държавният секретар Джеймс Бейкър увери Горбачов, че НАТО няма да се премести „нито сантиметър на изток“, а германските лидери дадоха същото уверение, както показват разсекретените документи. Истанбулската харта на ОССЕ от 1999 г. добави, че никоя държава или организация не може да претендира за преобладаваща отговорност за мира в Европа.
Пътят на НАТО вървеше в обратна посока. През 1994 г. администрацията на Клинтън реши да разшири НАТО въпреки уверенията от 1990 г. Джордж Кенън нарече решението „най-съдбоносната грешка на американската политика в цялата ера след Студената война“. НАТО се разшири през 1999 г. и отново през 2004 г., достигайки балтийските държави, а през 1999 г. бомбардира Сърбия без разрешение на ООН. През 2008 г. в Букурещ НАТО обяви, че Украйна и Грузия ще станат членове, игнорирайки предупреждението на Уилям Бърнс, тогавашен посланик на САЩ в Москва, че това е най-ярката от всички червени линии за Русия. В рамките на месеци последва война в Грузия, започната от Грузия, според разследване, поръчано от ЕС.
На 21 февруари 2014 г. украинският президент Янукович подписа споразумение с опозицията, в присъствието на представители на Германия, Франция и Полша, предвиждащо правителство на единството и предсрочни избори. На следващия ден споразумението беше насилствено отменено. Радата отстрани Янукович. Това беше противоконституционно прехвърляне на властта, преврат, подкрепен от Вашингтон. След това Русия анексира Крим, отчасти за да предпази военноморската си база в Севастопол от ръцете на НАТО. Споразумението от Минск II от 2015 г., предназначено да възстанови мира и одобрено от Съвета за сигурност на ООН, никога не беше изпълнено от Украйна, а Ангела Меркел по-късно заяви, че е имало за цел да спечели време на Украйна.
Когато Русия предложи договори през декември 2021 г. за прекратяване на разширяването на НАТО на изток, аз лично призовах Белия дом да ги приеме. Администрацията на Байдън отказа предложението на Русия за дипломатически действия. След като Русия нахлу през февруари 2022 г., Русия и Украйна започнаха мирни преговори в рамките на четири дни и бяха близо до споразумение в Истанбул, основано на украинския неутралитет. Съединените щати и Великобритания го блокираха и последваха стотици хиляди жертви.
Архитектурата на НАТО се проваля, защото е хегемонен режим, а не приобщаващ. Проектът за „Ръководство за планиране на отбраната на САЩ“ от 1992 г. призовава за предотвратяване на появата на всяка съперничеща сила, а Збигнев Бжежински описва Украйна като опорната точка, без която Русия би престанала да бъде евразийска империя. След 2014 г. ЦРУ изгради мрежа от тайни бази в Украйна по руската граница. САЩ просто игнорираха легитимните опасения на Русия за сигурността на всеки етап и напълно отхвърлиха доктрината за приобщаваща сигурност. САЩ щяха да бъдат шефовете, чисто и просто. Европа се съгласи и плати скъпо, губейки евтина руска енергия и ангажирайки се с натрупване на оръжия, което ще измести инвестициите в нейното бъдеще.
Европа трябва да избере да се върне към пътя на ОССЕ, изграден върху принципи, които вече е подписала. Първият е нов Концерт на Европа. Той трябва да обедини Европейския съюз, Русия, Обединеното кралство, Турция и Съединените щати, започвайки със среща на върха на ОССЕ през 2027 г., първата от 2010 г. насам. Вторият принцип е неделима сигурност на практика: никакво по-нататъшно разширяване на НАТО, постоянно неутрална Украйна по австрийски модел и взаимни ограничения на силите и ракетите в близост до руските, украинските и границите на ЕС, потвърдени от ОССЕ. Третият е повторно поемане на ангажимент към Заключителния акт от Хелзинки, което означава зачитане на границите и прекратяване на операциите за смяна на режима от САЩ, Русия или която и да е друга държава. Четвъртият е подновяване на контрола върху въоръженията, включително нова забрана за ракети със среден обсег в Европа, ограничения за дронове и системи, базирани на изкуствен интелект, и наследник на новото ядрено споразумение СТАРТ.
Петият основен принцип е край на двойните стандарти. Съединените щати претендират за зона за сигурност в Западното полукълбо още от доктрината Монро от 1823 г., а тяхната Стратегия за национална сигурност от декември 2025 г. е провъзгласена за „следствие от Тръмп“. Вашингтон никога не би допуснал руски или китайски бази в Мексико или Канада. Великите сили нямат право на сфера на влияние над своите съседи, но имат право на сфера на сигурност, свободна от враждебна военна инфраструктура по границите им.
И накрая, няколко думи към балтийските държави и Полша. Страховете им са вкоренени в историята им, но антируската им стратегия се основава на погрешна предпоставка. Съединените щати няма да ги спасят. Член 5 от Северноатлантическия договор оставя всеки съюзник сам да реши своя отговор. Финландия, която два пъти воюваше срещу Съветския съюз, просперира десетилетия благодарение на неутралитета и разумните си отношения с Москва. Най-големите катастрофи за Полша дойдоха, когато великите сили от двете ѝ страни влязоха във война, а интересът на Полша е да предотврати подобен сблъсък, а не да служи като предна база. Поляците също трябва да помнят, както лично знам, че Горбачов улесни мирния преход на Полша към демокрация.
Европа трябва да почете наследството на Заключителния акт от Хелзинки, който навърши петдесет години през 2025 г., като свика среща на върха на ОССЕ догодина, водена от европейци, а не от Вашингтон, за да договори подновен договор за неделима сигурност, който включва Русия. Европа избра този път веднъж и той донесе мир.
Джефри Д. Сакс
Геополитика
6 hours before
Европа няма работа във войната между Русия и Украйна.
Коментирай