Европа трябва да спре да се преструва, че някога е имало истински международен ред, основан на правила

Хенрик Дал, евродепутат от Дания в коментар за Euronews: Никога не е имало международен ред, основан на правила. Новото е, че го признаваме. Международният ред, основан на правила, до голяма степен е нормативен фантом – такъв, към който само малките и средни европейски държави показват особена склонност към реторична преданост.

Това не означава, че нормите са без значение. Правилата имат значение, но действат асиметрично. Те дисциплинират слабите много по-ефективно, отколкото ограничават силните.

Проблемът възниква, когато европейците искрено вярват, че светът всъщност се управлява от правила и че нарушенията им постоянно се посочват и санкционират. Защо?

Власт над правилата

По същество това няма много общо с реалността. Това, което в крайна сметка управлява хода на световните дела, е силата. Великите сили спазват правилата, стига това да е в техен интерес.

В момента, в който този интерес изчезне, изчезва и спазването на правилата. Малките и средните държави могат само да се надяват, че великите сили ще продължат да играят по правилата.

Защото, ако не го направят — какво тогава? Нищо. На практика правилата стават невалидни и законът на силния надделява.

Поради тази причина истинският проблем с американския арест на Мадуро не е, че международното право отново е било пренебрегнато. Исторически погледнато, това не е нищо ново.

Новото е, че европейците все още се преструват на изненадани. Следователно, фактът, че великите сили признават „международния ред, основан на правила“, само когато им е удобен, не е новост.

Новото е просто, че те все по-често не си правят труда да го крият. Сексът е съществувал и преди либерализирането на порнографията. Новото не е било, че хората изведнъж са започнали да правят неща, които никога преди не са правили. Новото е било, че вече не са се срамували от това.

В този смисъл новата международна реалност наподобява повече либерализацията на порнографията, отколкото появата на каквито и да било наистина нови, епохални дейности в спалните по целия свят.

В свят, в който силните държави действат открито въз основа на интерес и власт, по-слабите участници трябва или да изградят реална власт, да се обединят с властта, или да приемат своята незначителност.

Обжалванията срещу неприложими правила не променят нищо. Протестите без санкциониращ капацитет не променят нищо. Моралното възмущение без материални средства не променя нищо.

За Европа това означава, че въпросът вече не е дали е нарушен международният ред, основан на правила. Този въпрос е без значение.

Единственият релевантен въпрос е какви инструменти на власт притежава Европа – военни, икономически и стратегически – и дали има политическа воля да ги използва. Ако не, Европа ще продължи да говори езика на нормите в свят, който е преминал към езика на силата. Елегантно, но без ефект.

https://obektivno.bg/