ФАЦ: Радикализацията започва там, където изчезва чувството за принадлежност

След всеки акт на насилие започва едно и също търсене: Беше ли свързано с исляма? Какво представлява десният екстремизъм? Влияние ли оказва интернетът? Психично заболяване ли е причината? Каква е ролята на семейната среда?

В работата си като детски и юношески психиатър от години се сблъсквам с тези въпроси в кабинета си. Срещал съм млади хора, присъединили се към ислямистки групировки, десни екстремистки среди или насилствени хулигански движения.

Идеологиите се различаваха. Но основните потребности често бяха изненадващо сходни.

След акт на насилие започваме да търсим какво е формирало извършителя. Това е важно. Но почти никога не задаваме по-важния въпрос: При какви условия хората стават податливи на идеологии, които им предлагат врагове, чувство за принадлежност и привиден смисъл в живота?

Тези идеологии предлагат идентичност, признание и лесни отговори.

Те предлагат това, което демократичните общества често не успяват да дадат

Радикалните групировки се различават по своите цели. Но имат едно общо нещо: предлагат на хората онова, което демократичните общества често вече не успяват да осигурят – усещане за принадлежност.

Те дават идентичност, признание, ориентация и прости отговори на сложния свят.

Тези, които получават възможност да принадлежат, придобиват значение. Тези, които се съмняват, получават сигурност. Тези, които се чувстват претоварени, вече не трябва да мислят сами – други го правят вместо тях.

Именно това е източникът на тяхната привлекателност.

Фактът, че принадлежността, признанието и идентичността играят централна роля в тези процеси, вече се потвърждава и от международни анализи на изследванията върху радикализацията.

След нападения често говорим за религия, миграция, интеграция или закони за сигурност. След успехите на крайнодесни партии търсим причините в глобализацията, икономическата несигурност, демагогското влияние или по-общо – в източната част на Германия.

Всички тези въпроси са важни. Но те не стигат достатъчно далеч.

Защото не само способността за участие в демокрацията се изгражда в детството. Там се оформя и готовността човек да замени свободата си срещу обещание за сигурност и принадлежност.

Тези, които като деца никога не са изпитали, че гласът им има значение, по-късно често възприемат свободата не като възможност, а като бреме.

Хората, които никога не са се научили да вярват в себе си, търсят опора отвън.

Тогава личности и движения, които обещават насока, намаляват сложността на света и освобождават хората от отговорност, започват да придобиват влияние.

Копнежът по авторитарен ред

През 1930 г. испанският философ Хосе Ортега и Гасет описва „масовия човек“ като тип личност, която поставя малко изисквания към себе си, предпочита да делегира отговорността и копнее за насоки и авторитарен ред.

Неговият анализ е създаден в различен исторически контекст. Въпреки това днес той изглежда изненадващо актуален.

Идеологиите могат да се различават. Човешките потребности, към които се обръщат, често са едни и същи.

Тези, които искат да предотвратят радикализацията, трябва да направят повече от това да наблюдават екстремисти, да забраняват организации или да преследват престъпленията им.

Те трябва да разберат защо техните послания намират отклик. Хората се нуждаят от принадлежност. Нуждаят се от признание. Нуждаят се от усещането, че могат да променят нещо. Без всичко това се създава празнота.

Демокрацията не може да си позволи да игнорира тази празнота. Именно затова интеграцията е повече от социална политика. Тя е политика за демокрацията и сигурността.

Най-важните фактори за защита срещу насилието и радикализацията

Изследванията върху превенцията на насилието и устойчивостта показват от години, че стабилните отношения, чувството за принадлежност и социалното участие са сред най-важните фактори, предпазващи от насилие и радикализация.

Онези, които разглеждат интеграционната работа, услугите за деца и младежи или политическото образование само като доброволни социални дейности, не разбират тяхното истинско значение.

Това са едни от най-важните инвестиции в бъдещето на едно демократично общество.

Когато се пести от тях, се подкопават самите основи на социалното единство, свободата и вътрешната сигурност. 

В продължение на десетилетия Германия наричаше хората „гости“, въпреки че техните деца отдавна бяха станали част от страната. Гостите в крайна сметка си тръгват. Но децата изграждат бъдещето си там, където растат.

Онези, които постоянно им внушават, че всъщност не принадлежат, не трябва да се изненадват, когато други им предложат чувство за принадлежност. Тук става дума за повече от индивидуални съдби. Става дума за въпроса кои граждани ще поддържат нашата демокрация след 20 години.

Липсата на принадлежност не засяга само младите хора с мигрантски произход. Тя засяга и младежи, които израстват в икономически изостанали региони, не виждат бъдеще или от ранна възраст усещат, че не са нужни или дори не са забелязвани.

Радикализацията има много лица. Но почти винаги започва там, където принадлежността е изгубена, а надеждата избледнява. Вътрешната сигурност не започва само с конкретното разполагане на полиция и служби за защита на конституцията.

Тя започва много по-рано: в детската стая, в детската градина, в училището. Именно там децата научават дали принадлежат, дали техните мисли имат значение, дали чувствата им се приемат сериозно и дали могат да изпитат, че действията им имат последствия.

Често се пренебрегва фактът, че ние не просто отглеждаме деца. Ние отглеждаме възрастните, които един ден ще поддържат нашето общество. Или тези, които ще се отдръпнат от него. Радикалните групи използват празнините, оставени от демократичните общества.

Ако младите хора първо открият своето чувство за принадлежност сред екстремисти, демократичната държава вече е провалила своята мисия в един ключов момент. Бъдещето на нашата демокрация се решава там, където децата научават дали това общество наистина е и тяхното общество.

Борбата за принадлежност

В терапевтичните ми сесии с радикализирани младежи съм наблюдавал нещо забележително: Идеологическите убеждения често губят значението си, когато стане възможно човек да намери принадлежност по други начини.

Например, когато млад човек бъде нужен в доброволната пожарна, когато му бъде позволено да поеме отговорност в спортен клуб или когато бъде приет от природозащитна организация или карнавално сдружение.

След акт на насилие не трябва само да питаме какво е превърнало даден човек в радикал. Трябва да питаме и защо враговете на демокрацията са успели да го накарат да се почувства по-приет, отколкото ние сме могли.

Съществува конкуренция за принадлежност. Демократичната държава не бива да я губи. | БГНЕС 

Юрген Флайшман, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".