Гражданската документация разкри бруталността на ICE в Минеаполис

След масовото разполагане на ICE – федералната агенция за прилагане на имиграционните правила, обикновените граждани систематично заснемат техните операции: значки, регистрационни номера, лица, оръжия, жестове. Техните видеоклипове служат за документиране на действията на място и в някои случаи за предоставяне на доказателства, използваеми в съда. Те се наричат „наблюдатели на ICE“ или дори „граждански журналисти, невъзпяваните герои на Минеаполис“.

„Няма да има абсолютно никаква отговорност, освен ако хората не документират“, каза един от доброволците пред „Гардиън“, който прекарва по няколко часа на ден в заснемане на операции на ICE в Минеаполис. 

Тази документация, генерирана от граждани, стана ключова след фаталните убийства на Рене Гуд и Алекс Прети, двама американски граждани, убити от федерални агенти. И в двата случая администрацията на Доналд Тръмп твърди, че жертвите са отговорни за собствената си смърт, като нарича Рене Гуд „домашен терорист“ и обвинява Алекс Прети, че е искал да провокира клане на служители на реда. Но видеоклиповете, заснети от минувачи, противоречат на тези твърдения. Тези изображения, заснети от обикновени граждани, а не от професионалисти, послужиха като основа за анализи „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“.

Според данни на PeakMetrics, приблизително една трета от онлайн дискусиите за операциите на ICE в Минеаполис са били подхранвани от ботове. В X наративи в подкрепа на ICE, усилвани от автоматизирани мрежи, доминираха в ранните часове, подчертавайки актове на вандализъм, за които се твърди, че са извършени от протестиращи, докато в Reddit, автоматизирани акаунти масово разпространяваха анти-ICE съдържание, достигайки до „масивна аудитория“, според Axios. 

В този контекст, наситен с пропаганда и манипулации, заснетите от граждани кадри се превърнаха в фактическа котва, която беше трудна за неутрализиране. Проучване на университета „Куинипиак“ показа, че 82% от избирателите са видели видеото на убийството на Рене Гуд. „Жестоките видеозаписи не отговарят на всички въпроси, но са се превърнали в фундаментални за разбирането на обществеността за убийствата“, отбелязва Ен Би Си Нюз.

Психологът и изследовател от Масачузетския технологичен институт Шери Търкъл анализира това явление като появата на нова политическа екосистема. „Вече не са обвързани с обществени асоциации или местни партии, толкова много хора чувстват, че всичко, което могат да направят, когато са ядосани, възмутени, а сега и ужасени, е да споделят изображение. Тези граждани са образовани от дигиталната култура и са научили, че документирането може да бъде форма на политическо действие“, каза Търкъл.

В Reddit, Instagram и Facebook тези доказателства мобилизираха хора, които обикновено избягват да заемат публична позиция. Журналистът Райън Бродерик реши да стачкува, за да протестира срещу „този калейдоскопичен кошмар от държавно насилие и финансирано от Силициевата долина наблюдение“. Осъзнавам, че това може да ни накара да изглеждаме по-малко „обективни“ журналисти, но имаме аудитория от над 100 000 читатели и отговорност. Наше задължение е да използваме лостовете на демокрацията, за да окажем натиск върху нашите лидери, докато все още имаме законното право да го направим и преди да загубим тази привилегия завинаги. Журналистиката е част от това, да, но сега моментът изисква повече“, смята Бродерик.

Фитнес инфлуенсъри и дори TikTok-ъри, рисуващи патици, също се изказаха в знак на протест срещу това насилие. Модераторът на обикновено аполитичния subreddit r/catbongos (subreddit, където потребителите се събират, за да споделят видеоклипове на котки, които се бъркат с барабани) заяви: „Ако все още подкрепяте Тръмп/ICE дори малко, не сте добре дошли тук“.

Тези събития илюстрират структурна еволюция на журналистиката в дигиталната ера. В исторически план гражданската документация винаги е допълвала работата на професионалните медии, от любителски фотографии по време на войната във Виетнам до видеоклиповете от 11 септември. Но в Минеаполис тя се превърна в предпоставка: „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Поуст“ и Bellingcat анализираха видеоклипове на граждани кадър по кадър, за да реконструират събитията и да оспорят официалната версия.

Тази работа по проверка на фактите сега систематично разчита на гражданската документация като основен изходен материал, трансформирайки връзката между свидетели и медийни професионалисти. Утвърдените медии не са загубили своята роля в контекстуализирането, проверката и анализа, но сега работят в екосистема, където първоначалното улавяне на фактите понякога им се изплъзва и където тяхната легитимност зависи от способността им стриктно да обработват тези множество източници, за да установят споделен фактически наратив.

Както анализира Чарли Уорзел: „Ако истината някога ще надделее над пропагандата, това може да стане само пред лицето на натрупването на доказателства […]“. Информацията и изображенията от смъртта на Алекс Прети сякаш са пробили обичайната информационна мъгла. I БГНЕС