Икономиката на Унгария страда от безконтролна корупция

Икономиката на Унгария се намира в продължителна рецесия, като през 2024 г. ръстът на БВП е едва 0,5%. В опит да стабилизира ситуацията, правителството на Виктор Орбан въведе нови данъци, а централната банка повиши основната лихва до 6,75% – най-високата сред страните от ЕС. Форинтът загуби значителна стойност спрямо долара и еврото, а инфлацията продължава да нараства, предизвиквайки сериозно социално напрежение.

На този фон Унгария спешно се нуждае от финансова подкрепа на стойност около 1 милиард евро от европейските фондове. Въпреки това, Европейската комисия замрази отпускането на тези средства от 1 януари 2025 г., като се позова на систематични нарушения на върховенството на закона, потъпкване на демократичните стандарти, липса на свобода на медиите и нарастваща корупция. Така страната затвърди репутацията си на най-корумпираната държава в ЕС за 2022 и 2023 г., заемайки позиции, съпоставими с тези на Китай и Куба.

Разкритията за корупционни схеми в управляващите кръгове зачестяват. През 2018 г. транспортната компания Nehez Kovek Kft., собственост на бащата на Виктор Орбан – Дьозьо Орбан, получава почти 1 милион евро от фирма, ремонтираща жп инфраструктурата около езерото Балатон. През 2021 г. компанията е придобита от близкия до премиера Лайош Бихари и след това тихомълком закрита.

Друг скандал засяга Ищван Тиборц, зет на премиера, който получава държавни средства за разрастването на бизнесите си в елитни имоти, финанси и логистика. През ноември 2023 г. той открива хотел „Доротея“ в Будапеща, финансиран с кредит от 105 милиона евро от MBH Bank – институция, контролирана от приятеля на Орбан, Льоринц Мейсарош. Малко след това унгарското правителство официално препоръчва хотела за престой на европейски делегации, участващи в политическия форум на ЕС.

Междувременно санкциите на САЩ засегнаха най-приближените хора на Орбан. През 2024 г. Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на Антал Роган, ръководителя на администрацията на премиера, замразявайки активите му и забранявайки влизането му в страната. Роган контролира огромната медийна империя на Орбан, която покрива до 90% от информационния пазар в Унгария и прокарва правителствена пропаганда. Освен това, той дълги години управлява европейските средства, които страната получаваше, отклонявайки част от тях към бизнесите на Тиборц и други приближени.

Ролята на Унгария в руските геополитически схеми също поражда тревога. Кристоф Салаи-Бобровницки, министър на отбраната и довереник на Орбан, е уличен в корупционни сделки с руски интереси. През 2018 г. той участва в сделка за доставка на вагони за Египет на стойност 1,1 милиарда долара, финансирана от унгарския и руския експортни банки. В крайна сметка неговата компания придобива 50% от акциите на Transmashholding Hungary Kft.

Освен това, унгарски политически фигури подпомагат прокремълски движения в ЕС. През 2022 г. унгарският външнотърговски банк MKB отпуска 10,6 милиона евро кредит на френската крайнодясна партия „Национално обединение“ на Марин Льо Пен – след като френските банки отказват финансиране заради съмнения в нейното влияние от Москва. Опозиционни политици нарекоха този ход пряк опит за намеса в изборите във Франция, но Виктор Орбан лично одобрява сделката, избягвайки контрол от Централната банка на Унгария.

Корупционната мрежа, изградена около унгарския премиер, не просто подкопава демокрацията, но и дестабилизира икономиката, влошавайки живота на обикновените унгарци. Докато държавните средства се пренасочват към близки до властта фигури, страната остава в икономическа безизходица, а международната ѝ репутация продължава да се срива. oglavnom.top