КАТАСТРОФАЛНИЯТ РЕЗУЛТАТ ОТ СРЕЩАТА НА ВЪРХА В ПЕКИН...

КАТАСТРОФАЛНИЯТ РЕЗУЛТАТ ОТ СРЕЩАТА НА ВЪРХА В ПЕКИН...

За всички беше ясно, че срещата на върха в Пекин между Си и Тръмп на 14 и 15 май е от първостепенно значение за осигуряване на стабилност и мирно съвместно съществуване между двете световни суперсили. По-малко очевидно – поне ако се четат анализите на западни коментатори и анализатори – е, че основният фокус на срещата между двамата лидери е бил икономически и финансов. И все пак, човек трябва само да погледне отвъд официалните изявления на висши служители от двете страни, за да осъзнае, че икономиката е крайъгълният камък на отношенията между Пекин и Вашингтон.

Самият състав на американската делегация ясно показва това: Тръмп всъщност е довел в Пекин целия елит на американския капитализъм, особено във финансовия и високотехнологичния сектор.

Но дори китайските дипломати не са направили нищо, за да скрият важността на икономическите отношения между двата бряга на Тихия океан.

 Точно преди излитането на Air Force 1 от Вашингтон за Пекин, китайското посолство в САЩ публикува публикация в X.com , в която са изброени червените линии на Китай на срещата на върха, която трябваше да се проведе няколко часа по-късно. Сред тези червени линии беше „правото на икономическо развитие“ на Китай, което не можеше да бъде поставяно под въпрос при никакви обстоятелства. 

И тук се крие същината: бързото развитие на Китай, характеризиращо се с удивителен капацитет за технологични иновации, подкопава конкурентоспособността на американската икономическа система, включително тази на високотехнологичния сектор на Силициевата долина. 

В резултат на тази празнина националните финанси на САЩ са в катастрофално състояние, с всички съпътстващи рискове за паричната система (хегемонията на долара) и стабилността на финансовата система на САЩ.

С тези предпоставки бързо се прави „икономическата“ оценка на срещата на върха между Си и Тръмп:

1. Няма споразумение за износ на китайски редкоземни елементи, които са от съществено значение за развитието на американски високотехнологични компании (започвайки с компании за производство на микропроцесори);

2. Обещанието на Китай да закупи 500 произведени в САЩ граждански самолета (Boeing) е намалено на 200 самолета .

3. САЩ разрешиха продажбата на микропроцесорите H200 от последно поколение на Nvidia, но китайците налагат сериозни ограничения, за да защитят собственото си производство. Помислете как перспективите се обърнаха напълно само за няколко години; преди това САЩ възпрепятстваха Китай да внася тези микропроцесори, целяйки да забавят технологичното развитие на Китай. Сега китайците, след като по същество са затворили разликата със САЩ, вече не искат да ги внасят, за да защитят собственото си производство.

Разбира се, не е имало общо споразумение за търговия между Пекин и Вашингтон.

В крайна сметка, ако това са резултатите, можем да кажем, че посещението е било абсолютен провал и че следователно напрежението между двата гиганта ще продължи и всъщност вероятно ще се влоши още повече.

За да се докаже, че това е правилното мнение, е достатъчно да се каже, че всички индекси на Уолстрийт затвориха вчера с резки загуби (между приблизително 1% и 2%), което е ясен знак, че перспективите за компаниите, произведени в САЩ, не са положителни.

Както винаги, когато икономическите проблеми не намират положителни решения, рисковете от ескалация на геополитически конфликти нарастват експоненциално. Това очевидно е независимо от косвените твърдения, направени относно конфликта в Украйна, Близкия изток и – в дългосрочен план – дори потенциалния конфликт в Тайван; в последния случай обаче САЩ трябва да изчакат превъоръжаването на своите васали в Япония, Корея, Филипините и Тайван.

Че нещата ще се влошат с по-нататъшна ескалация на конфликта, се доказва от друго обстоятелство: Владимир Путин ще пътува до Пекин на 20 май, и следователно с барабанен ритъм, за среща на върха със Си.

Не е нужно да си врачка, за да изключиш, че основната тема на разговора (за съжаление) няма да бъде свързана с китайско-руските културни отношения.

Джузепе Масала 

L'anti diplomatico