Когато ветото не е пречка, а инструмент: Урокът от Хърватия и Черна гора

Черна гора е на финалната права към Европейския съюз, но последните метри от пътя ѝ към Брюксел минават през Загреб.

Често повтаряна мантра е, че разширяването на Европейския съюз не трябва да става заложник на двустранни спорове. Чуваме това клише от лидерите на европейските институции, чуваме го от политиците в Скопие. Изречен от устата на македонските управници, този политически рефрен звучи още по-демагогски. Причината е, че последните пришиват т.нар. „билатеризация“ към българската политика спрямо Северна Македония. Причината, разбира се, е да се скрие истината, че Скопие не изпълнява условията на ЕС, но подобен факт трудно може да мобилизира домашната публика.

Мантрата за двустранните спорове е често защитавана и от либералните кръгове в самата България. Нихилистичното им мислене обаче не позволява да погледнат трезво на реалността, в която повечето държави-членки на ЕС не се страхуват да използват правото си на вето върху преговорния процес, за да постигнат националните си цели.

Последният пример в тази посока виждаме в съседните ни Западни Балкани…

Черна гора е на финалната права към Европейския съюз, но последните метри от пътя ѝ към Брюксел минават през Загреб. Малката балканска държава е най-напредналият кандидат за членство и амбициозно цели да приключи преговорите до края на годината и да стане част от ЕС през 2028 г. Старите спорове с Хърватия обаче могат да се окажат решаващото изпитание пред европейската ѝ перспектива.

Подгорица вече е затворила 18 от общо 33 преговорни глави и се опитва да ускори процеса, преди политическата подкрепа за разширяването на ЕС отново да бъде поставена под въпрос. След последната междуправителствена конференция с Брюксел Черна гора успя да приключи още две глави – за конкуренцията и митническия съюз, но една от подготвените за затваряне – тази за транспортната политика – остана блокирана заради резервите на Хърватия.

Загреб отдавна даде знак, че европейската интеграция на Черна гора няма да бъде отделена от двустранните въпроси между двете държави. Най-голямото напрежение избухна през 2024 г., когато хърватската страна блокира глава 31 – външна политика и политика на сигурност и отбрана, след като черногорският парламент прие резолюция за геноцида в Ясеновац по време на Втората световна война.

За Хърватия документът беше неприемлива политическа провокация и знак за намеса на исторически теми в съвременните отношения. Оттогава Загреб настоява Подгорица да направи конкретни стъпки по въпроси, които от години натоварват двустранните отношения.

Сред тях са обезщетенията за бивши хърватски затворници от лагера Морин, издирването на 14 души, изчезнали по време на сръбската агресия в Хърватия, осъществена от режима на югославския диктатор и военнопрестъпник Слободан Милошевич през 90-те години. Други спорни въпроси са продължаването на делата за военни престъпления, имотните спорове на хърватски граждани в Черна гора, статутът на възпоменателната плоча в Морин, съдбата на учебния кораб „Ядран“ и нерешеният граничен въпрос около Превлака.

Хърватският премиер Андрей Пленкович потвърди твърдата позиция на Загреб, но същевременно призна, че Черна гора е страната от Западните Балкани, постигнала най-голям напредък по пътя към ЕС. По думите му европейската перспектива на Подгорица не е поставена под съмнение, но напредъкът по ключови преговорни глави зависи от решаването на откритите въпроси.

Топката е и в полето на Черна гора, която се опитва да убеди съседа си, че двустранните спорове могат да бъдат решавани паралелно с европейската интеграция. Подгорица заявява, че има напредък по редица теми – от правата на хърватското малцинство до издирването на изчезнали лица и граничните разговори – и настоява за диалог в дух на добросъседство.

Напрежението между двете държави обаче не се ограничава само до историческите въпроси. При глава 14 за транспортната политика Хърватия блокира напредъка заради опасения около каботажа – възможността превозвачи от една държава да извършват услуги на територията на друга.

Загреб се опасява, че по-ниските цени на черногорските транспортни компании могат да окажат натиск върху хърватския пазар. Според хърватски медийни източници страната има резерви и към въздушните карти в района на Превлака, тъй като смята, че те могат да бъдат използвани като аргумент в бъдещи спорове за границата.

Така технически въпроси от европейските преговори се преплитат с нерешени исторически и политически теми, превръщайки Хърватия в най-важния фактор за последната фаза от черногорския процес.

Европейската комисия се опитва да намали напрежението. Комисарят по разширяването Марта Кос заяви, че не е вярно, че Черна гора няма да може да стане член на ЕС през 2028 г., ако не успее да затвори всички глави до края на годината.

По думите ѝ процесът с Подгорица е вече в напреднал етап, а решаващо ще бъде не само приключването на преговорите, но и скоростта, с която всички държави членки ще ратифицират договора за присъединяване. Тя подчерта, че целта остава пълноправното членство, а не някакъв междинен статут.

Черногорският премиер Милойко Спаич също демонстрира увереност, че страната е близо до финала. Той посочи, че останалите 15 глави са в напреднала подготовка и че процесът не започва от нулата, тъй като голяма част от необходимата работа вече е извършена.

Спорът с Хърватия обаче се превърна и във вътрешнополитическа тема в Черна гора. Лидерът на просръбската и проруска Демократическа народна партия Милан Кнежевич обвини Загреб, че използва европейския процес като инструмент за натиск и заяви, че страната му се е превърнала в „заложник“ на хърватските условия.

Кнежевич, който беше обявен за персона нон грата в Хърватия след ролята си при приемането на резолюцията за Ясеновац, твърди, че Загреб разширява изискванията си и превръща европейската интеграция в средство за решаване на двустранни спорове. Позицията му обаче отразява гледната точка на опозиционна политическа сила с ясно изразена просръбска ориентация.

Историята между Хърватия и ЕС вече е показвала подобен сценарий. По време на собствените си преговори Загреб беше блокиран от Словения заради спора за границата в Пиранския залив. Тогава решението дойде не чрез натиск отвън, а чрез политически компромис между двете страни.

Сега Черна гора е изправена пред сходен момент. Страната е по-близо от всякога до ЕС, но за да стигне до членство през 2028 г., ще трябва да намери баланс между европейските реформи и нерешените сметки със съседна Хърватия.

И може би цялата тази история за пореден път трябва да ни докаже едно – ЕС е съюз на независими държави. Всяка от тях доброволно е решила да се присъедини и да спазва правилата на блока. Членството в европейската общност обаче по никакъв начин не отменя правото на държавите да отстояват себе си. | БГНЕС

-------

Анализ на отдел „Международна информация“ на Агенция БГНЕС