Кризата с Иран отново извади на показ борбата за влияние във външната политика на ЕС

Сблъсъкът подчертава по-широк проблем за ЕС в момент на припокриващи се кризи - от войната на Русия в Украйна до новото напрежение в Близкия изток.

Реакцията на Европейския съюз на американските и израелските удари срещу Иран оголи познати разделения на най-високо ниво, като двама от най-високопоставените представители на блока влязоха в сблъсък относно това кой координира отговора на кризата.

В ранните часове на събота, 28 февруари, когато над Техеран се издигаше дим, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща побързаха да зададат тона с общо изявление, призоваващо за „максимална сдържаност“. Половин час по-рано обаче върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас вече беше публикувала самостоятелно послание, в което заяви, че проучва дипломатически решения.

През уикенда Калас и фон дер Лайен не са разговаряли директно, твърди представител на ЕС, въпреки интензивната дипломатическа активност и опитите за формулиране на единна позиция. Подобно разминаване е симптоматично за отношенията между изпълнителната власт на ЕС и външнополитическото му крило, посочват още петима дипломати и служители, участвали в усилията зад кулисите.

„Съперничеството между Кая Калас и Урсула фон дер Лайен е очевидно“, заяви пред „Политико“ Мари-Агнес Щрак-Цимерман, либерален председател на комисията по отбрана и сигурност в Европейския парламент.

„То отразява разделение на компетенциите във външната политика на Европа, което не винаги е ясно балансирано“, добави тя.

Сблъсъкът подчертава по-широк проблем за ЕС в момент на припокриващи се кризи - от войната на Русия в Украйна до новото напрежение в Близкия изток.

Докато съюзът се стреми да остане в синхрон с Вашингтон и да демонстрира трансатлантическо единство, вътрешните институционални конфликти в Брюксел затрудняват усилията му да бъде убедителен геополитически играч.

„Единственият начин ЕС да има значение в тази криза е да остане единен“, коментира високопоставен представител на ЕС при условие за анонимност. Друг дипломат отбелязва: „Това е постоянно в тяхната динамика“, а трети допълва, че „не е тайна и не е нищо ново“, че фон дер Лайен и нейният екип от комисари са склонни „да изолират Калас“.

Въпросите за протокола и ресорите се превръщат в определящ фактор за блока, казва дипломат, участвал в неделната среща на външните министри.

„Брюкселският балон е фокусиран върху това кой трябва да говори - и на какво правно основание.“

Традиционно международните отношения попадат в компетенциите на върховния представител по външната политика и сигурността, а Европейската служба за външна дейност разполага със самостоятелен мандат. Засилващото се влияние на геополитиката върху основните функции на ЕС обаче води до все по-централна роля на председателя на Комисията и нейния екип.

„Извънредни ситуации, помощи, подкрепа за нашите граждани, последици за веригите за доставки, затваряне на въздушното пространство, евентуално нарастване на миграцията, киберзаплахи, компетентности по отношение на потенциални ирански спящи клетки - всички тези неща се координират от Европейската комисия“, посочва друг служител.

Въпреки че работата с дипломати е прерогатив на Калас, Съветът по външни работи не е успял да постигне ясен консенсус, което поставя отговорността за следващите стъпки върху Комисията. Разговорите за личен разрив между двете били „медиен клише за две жени, които не се разбират“, допълва източникът.

Говорителите на фон дер Лайен и Калас отказват коментар.

С ескалацията на насилието в Близкия изток през уикенда и иранските контраудари срещу американски бази в Залива, председателят на Комисията бързо застана начело на реакцията на ЕС - публикува изявления, проведе разговори с регионални лидери и демонстрира, че контролира процеса. За 48 часа тя публикува 10 съобщения в X - активност, контрастираща с по-сдържания ѝ подход при други кризи, включително безредиците във Венецуела по-рано тази година, когато подчерта координацията си с Калас.

В събота, докато Калас се опитваше да придвижи дискусията чрез свикване на извънреден Съвет по външни работи, началникът на кабинета на фон дер Лайен Бьорн Зайберт е информирал водещите комисари за решение да бъде свикано заседание на т.нар. „Колеж по сигурността“ за координация на логистичния и практически отговор.

Създаден в началото на втория мандат на фон дер Лайен, този орган първоначално имаше по-скоро символична роля, но постепенно придобива оперативно значение.

От миналата година председателят на Комисията настоява за засилване на влиянието ѝ във външната политика, включително чрез създаването на генерална дирекция за Близкия изток, Северна Африка и Залива под ръководството на комисаря Дубравка Шуица. В Брюксел този ход беше възприет като опит за прехвърляне на влияние от Европейската служба за външна дейност към сградата „Берлемон“.

Представител на Комисията заявява пред „Политико“, че новата дирекция ще има „централна“ роля в обсъжданията, свързани с Иран и прилагането на стратегията на ЕС за Близкия изток, тъй като страните от Залива и Иран попадат в нейния ресор.

Някои евродепутати обаче оспорват разширяването на ролята на Комисията. „ЕС има върховен представител и тя трябва да бъде подкрепена да си върши работата“, казва Дан Барна от групата „Обнови Европа“ и член на комисията по външни работи.

Европейската служба за външна дейност последователно се противопоставя на прехвърлянето на правомощия, а раздразнението на Калас към Комисията е добре известно. Бившият естонски премиер се противопостави на създаването на разузнавателна структура под контрола на фон дер Лайен и предизвика недоволство, опитвайки се да върне противоречивия политически оператор Мартин Зелмайр на висока позиция. По думите на няколко служители това е било опит Калас да получи политическа тежест, сравнима с тази на фон дер Лайен чрез Зайберт.

„Трябва да решим дали искаме институционална промяна - дали да дадем повече външнополитически функции на Комисията“, заявява пред „Политико“ Начо Санчес Амор, водещ представител на социалистите в комисията по външни работи на Европейския парламент. „Нашите партньори по света са прави - често не знаят към кого да се обърнат.“ | БГНЕС