Македонският режисьор представи в София документалния си филм „Добри хора“, посветен на преживелите трагедията в Кочани, и заяви, че обществото трябва да извлече поука.
„Трябва да бъда оптимист, макар че оптимизмът у нас не е спорт, който много се практикува.“ Това заяви в интервю за БГНЕС прочутият македонски режисьор Милчо Манчевски в София, където представи документалния си филм „Добри хора“, посветен на трагедията в Кочани.
На 16 март 2025 г. пожар в дискотека „Пулс“ в града отне живота на 63 души, а над 200 други бяха ранени. Трагедията предизвика огромен отзвук и доведе до разследване на действията и бездействията на институциите.
Филмът на Манчевски не се опитва да замести това разследване. Режисьорът избира друг фокус.
„Радвам се, че съм в София. Филмът се казва „Добри хора“, защото е посветен на добрите хора от Кочани. Интересуваше ме да чуем историята на тези, които бяха най-пряко засегнати от тази трагедия, да я чуем директно, без посредници, без тълкуване, без обяснение, без политика, без сензационност. Исках да чуя хората, които гледат смъртта в очите, или хората, които като герои се появяват и се връщат, за да спасяват хора - какво са преживели, какво са мислили и как са се чувствали“, каза той.
По думите му, когато има такава колективна трагедия, на повърхността излиза най-доброто у хората и солидарността.
„Солидарността е нещо, което, което докосва човека и предизвиква сълзи. Този филм е посветен и се занимава само с този половин час и само с онези, които са били вътре в този ад. Обаче има лекари, които са помогнали, има хора, които са превозвали жертвите. Един от тях ги е превозвал цяла нощ и на следващия ден е починал заради това. По-нататък са голяма част от тези пострадали, които бяха на лечение из цяла Европа, включително и в България, така че град Кочани е благодарен на всички, които са помогнали“, заяви Манчевски.
Но според режисьора човешката солидарност не отменя въпроса за отговорността.
„Това е цяла една друга история и за нея може да се говори, и да се снима, и да се разследва, и това трябва да се направи, за да се избегне такива неща да се случват отново в бъдеще“, каза той.
Манчевски подчерта, че филмът е фокусиран върху преживяното от хората по време на пожара, но обществото трябва да получи отговори защо се е случила трагедията.
„Много съм благодарен на тези хора, че ми показаха доверие, че ми разказаха своите най-съкровени чувства и преживявания. Благодарен съм и на „Support Kochani“, а в същото време се надявам и че по-широката общност ще извлече поука и че онези, които трябва да бъдат наказани, ще бъдат наказани. За да се случват по-малко такива неща в бъдеще“, каза той.
Попитан дали трагедията може да доведе до катарзис и дали правилата ще започнат да важат за всички предвид начина, по който „дискотеката“ е функционирала незаконно години наред, отговорът му е кратък: „Аз трябва да бъда оптимист.“
Но след паузата идва и уточнението: „Оптимизмът у нас не е спорт, който много се практикува.“
В Северна Македония продължават съдебните дела срещу полицейски служители във връзка с пожара в Кочани. Процесът срещу 13 полицаи започна отначало на 21 септември заради промяна в съдебния състав. От другите 12 служители, срещу които прокуратурата внесе обвинителни предложения през януари, деветима продължават да бъдат съдени. За останалите трима през май бяха постановени условни присъди на първа инстанция за злоупотреба със служебно положение. Съдът посочи, че действията им не са пряка причина за пожара. По висящите дела вината на подсъдимите не е установена с окончателен съдебен акт. | БГНЕС
