Нови разкрития по "Пфайзергейт": Съобщенията на Фон дер Лайен "изгубени" след искане за разкриването им

Обработката на текстовите съобщения, често наричана в Брюксел "Пфайзергейт", е постоянен политически проблем за Урсула фон дер Лайен

В отговор на The New York Times Европейският съюз за първи път призна, че висш служител е прегледал съобщенията между Урсула фон дер Лайен и шефа на "Пфайзер" (Pfizer) Алберт Бурла, но заяви, че няма задължение да ги съхранява, въпреки силния интерес.

Когато Европейският съюз постигна споразумение за закупуване на до 1,8 милиарда дози от ваксината срещу коронавирус на Pfizer в началото на 2021 г., имаше голям интерес към това как блокът успя да сключи сделка, считана за голяма победа.

Така че, когато стана ясно, че Урсула фон дер Лайен, председателят на изпълнителната власт на ЕС, е разменила текстови съобщения с главния изпълнителен директор на Pfizer Алберт Бурла по време на преговорите за сделката, журналистите се втурнаха да поискат записите съгласно правилата за прозрачност на блока. Европейският съюз отказа, а The New York Times оспори този отказ в съда, пише медията, цитирана от Digi24.

През май тази година съд на ЕС постанови, че блокът „не е предоставил правдоподобно обяснение“ за това защо не е публикувал записите. В отговор изпълнителният орган на блока, Европейската комисия, предостави на „Ню Йорк Таймс“ по-подробен отчет тази седмица, но това може да не помогне много за успокояване на опасенията сред активистите за прозрачност, за които продължителната битка се превърна в гореща точка. 

Решението да не се съхраняват съобщения, взето след искане за тяхното разкриване

Отговорът на Комисията предполага, че тя е унищожила или загубила съобщенията, след като ги е сметнала за маловажни, и че не е имала задължение да ги съхранява. Отговорът потвърждава, че текстовите съобщения са съществували в даден момент, нещо, което Комисията избягва да изясни. В него се посочва, че Бьорн Зайберт, началникът на кабинета на Урсула фон дер Лайен, ги е прочел „през лятото на 2021 г.“

Този момент означава, че решението да не се запазват съобщенията е взето, след като Александър Фанта, тогава журналист в немско новинарско издание, първоначално ги е поискал през май 2021 г. По-късно „Ню Йорк Таймс“ е отговорил със собствено искане.

Помолен за коментар, Фанта каза: „Шокиран съм и ужасен, че решиха да изтрият съобщението, след като отправих искането“, наричайки го действие, предприето с „недобросъвестност“. Комисията заяви, че Зайберт е определил, че „единствената цел“ на съобщенията е програмиране и че няма нужда те да бъдат съхранявани. Комисията заяви, че вече не може да намери текстовите съобщения, без изрично да посочи, че вече не ги притежава.

Оттам обясниха, че Урсула фон дер Лайен е сменяла телефона си многократно от 2021 г. насам , без да прехвърли напълно данните на новите устройства. Също така заяви , че когато Зайберт наскоро е търсил най-новото устройство и съобщенията в приложението Signal, не е могъл да ги намери. 

Много въпроси без задоволителен отговор

Образът, който се очертава, е този на могъщ президент, чиито писмени съобщения по въпрос от голям обществен интерес, в критичен момент от близката история, изглежда са били споделени само с най-близкия му съветник и след това са били изгубени или изтрити, посочва „Ню Йорк Таймс“.

„Има много въпроси - не намирам този отговор за задоволителен за никого“, каза Ник Айоса, директор на Transparency International EU, мозъчен тръст за борба с корупцията. Той попита защо текстовете не са били разкрити, ако е било известно, че съществуват през 2021 г. „Те със сигурност не променят курса си на действие по отношение на прозрачността“, каза той.

Комисията твърди, че SMS съобщенията не трябва да се съхраняват като публични записи

Комисията твърди през целия спор, че текстовите съобщения са краткотрайни по природа и не съдържат важна информация, така че не трябва да се съхраняват като публични записи. Тя поддържа тази позиция и тази седмица. „Според правилата на ЕК, както тогава, така и сега, няма задължение за записване и съхраняване на информация с краткосрочно съдържание, която не изисква никакви по-нататъшни действия от страна на Комисията и нейните служби“, каза Паула Пиньо, говорител на Комисията, в отговор на искане за коментар. Пиньо подчерта, че политиката за незаписване на подобни съобщения „не е била оспорена от Съда в решението му“.

Въпреки че различните правителства възприемат различни подходи към електронните съобщения съгласно законите за свобода на информацията, някои места, включително много щати на САЩ и в някои случаи федералното правителство на САЩ, ги третират като публични записи. Но Европейската комисия се съпротивлява на промяна на политиките си или на предоставяне на повече информация, дори въпреки постоянната критика.

Политически проблем за Урсула фон дер Лайен

През 2022 г., преди „Ню Йорк Таймс“ да подаде жалбата си, омбудсманът на ЕС заяви, че Комисията е извършила „лошо управление“, като не е потърсила правилно съобщенията в отговор на искането на журналиста Александър Фанта.

ЕК заяви пред омбудсмана, че е търсила съобщенията през юли 2021 г. и не ги е намерила, въпреки че сега твърди, че Зайберт ги е прегледал през лятото на миналата година. Когато адвокатите на Комисията се явиха в съда в края на 2024 г., те се затрудниха да обяснят на съдиите защо съобщенията, за които „Ню Йорк Таймс“ съобщи, не могат да бъдат намерени.

Комисията дори избягваше изрично да признае, че текстовете някога са съществували, използвайки по-експресивен език. Един от адвокатите му заяви на изслушване през ноември 2024 г., че комисията не е „отричала“ това. Отговорът на Европейската комисия тази седмица ясно показва, че съобщенията са съществували и че поне един високопоставен служител, освен Урсула фон дер Лайен, е бил наясно с тях. „Заведохме това дело, за да наложим правото на обществеността на достъп до информация“, каза Дейна Грийн, адвокат на цитираното издание: „Сметнахме, че това е важен случай за демократичния надзор и публичната прозрачност в Европейския съюз. Отговорът на Комисията потвърждава това решение.“

Обработката на текстовите съобщения, често наричана в Брюксел „Pfizergate“, е постоянен политически проблем за Урсула фон дер Лайен. Той предизвика атаки, особено от политическата десница, и дори доведе до вот на недоверие срещу нея по-рано това лято, първият по рода си от повече от десетилетие. Опитът, фокусиран върху „провали в осигуряването на прозрачност“, не успя да го отмени.

Урсула фон дер Лайен обвини Георге Пиперя, евродепутата, който ръководеше гласуването, в „разпространение на дискредитирани конспирации за текстови съобщения“.

trud.bg