Новият закон на ЕС за свободата на медиите позволява арести на журналисти, ако това е оправдано от „обществен интерес“

Европейският акт за свободата на медиите вече е в сила от 8 август и трябва да бъде приложен във всички 27 държави членки.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен похвали влизането на закона в сила с коментар в социалната мрежа  X: „Свободната и независима преса е основен стълб на нашата демокрация. С нашия Европейски закон за свобода на медиите искаме да подобрим нейната защита. Това ще даде възможност на журналистите да продължат важната си работа безопасно и без прекъсване или сплашване.“

ЕС се хвали за предполагаемото засилване на защитата на източниците и журналистиката с този регламент. Член 4, например, гласи, че журналистите не могат да бъдат принуждавани да разкриват източниците си чрез използване на шпионски софтуер срещу тях или арести. ЕС обаче допуска и изключения от тази забрана: В закона се посочва, че арестите, санкциите или прихващането на комуникация на журналисти са разрешени, ако са „предвидени от правото на Съюза или националното право“ и „обосновани в конкретния случай от императивна причина от обществен интерес“.

Член 4, ал. 3 (б) и 4 (в) в Глава II от закона  позволяват арести на журналисти, ако това е оправдано от неопровержим „обществен интерес“, за всеки отделен случай.

„Държавите членки не предприемат нито една от следните мерки… да задържат, санкционират, прихващат или инспектират доставчици на медийни услуги или техните служители“… освен ако това „не е оправдано във всеки отделен случай от императивна причина от обществен интерес“, пише в регламента на ЕС.

Новият закон съдържа и множество разпоредби, които призовават за действия срещу предполагаема „дезинформация“.

Регламентът на ЕС позволява използването на софтуер за наблюдение при разследване на определени престъпления, за които се предвижда максимално наказание от най-малко три години лишаване от свобода в държава членка. Според регламента на ЕС за заповедите за арест, тези престъпления включват „расизъм и ксенофобия“, в допълнение към тероризма и трафика на хора.

Освен това ще бъдат създадени национални списъци, в които ще бъдат изброени собствениците и адресите на медийните организации, както е посочено в член 6. Предвидени са множество разпоредби относно боравенето с дезинформация. В него се посочва, че „глобалните онлайн платформи“ действат като „портали към медийно съдържание“ – с бизнес модели, „които са склонни да предотвратяват достъпа до медийни услуги и да усилват поляризиращото съдържание и дезинформацията“.

Според ЕС съществуват медийни доставчици, които систематично разпространяват дезинформация и експлоатират свободата на вътрешния пазар. Поради това директивата на ЕС насърчава по-тясно сътрудничество между националните регулаторни органи. Тя препоръчва специален орган на ЕС да се среща веднъж годишно с интернет платформи, представители на медийни услуги като вестници или радио- и телевизионни оператори и организации на гражданското общество, за да наблюдава, наред с други неща, прилагането на инициативи за борба с дезинформацията. Това може да се направи например от „Европейския съвет за медийни услуги“, на който биха били възложени отговорностите на „Групата на европейските аудиовизуални регулатори (ERGA)“.

Европейският съвет за медийни услуги е формално независим, но се състои от представители на националните регулаторни органи и представител на Европейската комисия. Всеки член на съвета има един глас, а решенията се вземат с мнозинство от две трети. Освен това, Европейската комисия осигурява секретариата на съвета, както е предвидено в Закона за свобода на медиите. Това дава на Европейската комисия два начина да влияе върху работата на съвета.

Задачата на органа е да консултира Европейската комисия и да насърчава сътрудничеството между националните регулаторни органи. В Германия 14-те провинциални медийни органа са националният регулаторен орган. Регламентите относно медийния плурализъм трябва да бъдат хармонизирани в целия ЕС.

Регламентът има за цел и да засили ролята на обществените медии. Член 5 от регламента гласи, че управляващите директори на обществените радио- и телевизионни оператори следва да се назначават „въз основа на прозрачни, открити, ефективни и недискриминационни процедури“. Що се отнася до финансирането, в него се посочва, че е важно да се гарантира, че радио- и телевизионните оператори разполагат с „адекватни, устойчиви и предвидими финансови ресурси“.

Европейският съюз работи чрез Закона за свобода на медиите и други инструменти, като например Органа за медийни услуги, за борба с възприеманата дезинформация и установяване на стандарти за журналистиката. Целта е да се насърчат „доверените медии“ и да се засили трансграничната работа на регулаторните органи. Критици на закона, цитирани от  Apollo News, коментират, че това, което претендира да укрепи свободата на журналистиката, всъщност би могло допълнително да я ограничи.

obektivno.bg