„Прекратяване на огъня“… или пауза за презареждане?
Когато Доналд Тръмп обяви, че „удължава“ прекратяването на огъня с Иран, това звучеше като жест на разум. Като сигнал за деескалация. Като шанс за дипломация.
Само че в Иран явно не са впечатлени.
Според съветниците на Мохамад Багер Галибаф това „прекратяване“ не е нищо повече от трик. Тактическа пауза. Време, в което Вашингтон и Израел ще пренаредят картите… за да подготвят следващия удар.
И ако това звучи като пропаганда, фактите започват да я догонват.
Американски военни сили вече действат около иранските пристанища. Кораби се прихващат. Търговски маршрути се блокират.
И според Техеран това не е „натиск“, а война.
„Няма разлика между блокада и бомбардировка“, казват от иранската страна. И честно казано … трудно е да спориш с тази логика, защото когато спреш кислорода на една икономика, не ти трябват ракети.
Или… Докато от Вашингтон говорят за „мир“ и „възможност за преговори“, условията остават същите, отказ от всичко или нищо. С други думи: капитулация, но с по-мека опаковка.
А в Техеран вече се чува нещо различно: „Време е да поемем инициативата.“
В превод: Следващият ход може да не е отбранителен.
Дали това „удължаване на примирието“ е последният шанс за дипломация… или просто тишината преди бурята?
Защото когато големите сили говорят за мир, често вече са избрали войната.
—————-
Росица Калинова
