Проф. Уолтър Ръсел Мийд: Войната в Иран – изпитът, на който Тръмп не може да си позволи да бъде скъсан

Как може да приключи войната с Иран

Най-вероятният сценарий е Съединените щати да възстановят до голяма степен свободното корабоплаване в Персийския залив, но иранският режим да оцелее. Войната е учител на владетелите. Както президентът Доналд Тръмп вече установява, тя е и безкомпромисен изпитващ. Засега въздушното превъзходство, дори пълното господство във въздуха, не успява да попречи на Иран да упражнява силен политически и икономически натиск върху Вашингтон, задушавайки потока на близкоизточния петрол към световните пазари. Няма признаци за масово народно въстание, способно да свали режима. Серията от удари срещу ключови позиции и активи на Иран също не е дала възможност на оцелелите прагматици в управляващите кръгове да отклонят страната от радикалния ѝ курс.

Рязкото поскъпване на енергията и спадът на фондовите пазари по света промениха настроенията и мнозина анализатори и чуждестранни лидери стигнаха до извода, че стратегията на Техеран работи. В тази логика Съединените щати ще трябва да избират между прекратяване на войната далеч преди постигането на победа или изпращане на значителни сухопътни сили в нов близкоизточен конфликт с неясен край.

Този песимизъм вероятно е прибързан. Подобни резки промени в настроенията са обичайни във война, когато страхът, надеждата и гневът се преплитат. Досегашният опит показва, че заплахата от Иран е едновременно по-голяма, отколкото предполагаха мнозина привърженици на по-мека политика към Техеран, и по-трудна за неутрализиране, отколкото се надяваха най-твърдите му критици.

Чрез ракетни и дронови атаки Иран успя поне временно да блокира почти целия трафик през Ормузкия проток и принуди някои държави от Персийския залив да ограничат производството на петрол и газ. Ако този морски коридор остане до голяма степен затворен, светът може да се изправи пред най-големия енергиен шок от 70-те години на миналия век.

Заливът обаче е нещо повече от източник на изкопаеми горива. Държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив се опитват да намалят зависимостта си от износа на нефт и газ и през последните години развиха енергоемки индустрии като центрове за данни и алуминиеви заводи. Тези обекти са уязвими за ирански ракетни и дронови удари. Блокиран е и износът на хелий, жизненоважен за производството на полупроводници в Южна Корея. Регионът е и важен център за производство на торове. Белият дом и Конгресът могат да очакват тревожни сигнали от фермери, ако цените продължат да растат, а по-бедните държави рискуват да бъдат изтласкани от пазара на торове.

От Втората световна война насам американските президенти, независимо от политическата си принадлежност, приемат като жизненоважен национален интерес предотвратяването на ситуация, при която враждебна държава може да изнудва света чрез блокиране на износа от Персийския залив. Именно тази реалност, а не израелското лобиране, е основният двигател на политиката на САЩ в Близкия изток. Сътресенията на световните финансови пазари ясно показват колко важен остава този фактор.

Ако Иран принуди Вашингтон да прекрати войната, преди блокадата да бъде разбита и способността на Техеран да налага нови блокади да бъде сериозно ограничена, духовното ръководство на страната ще получи фактическо право на вето върху възможността на съседните държави от Залива да търгуват със света. При такъв развой режимът в Техеран би могъл по всяко време да заплашва със световна икономическа криза и да натрупва оръжия и финансови резерви, които да укрепят позициите му.

Настоящият конфликт носи и още един урок. Ядрената програма на Иран е ключов елемент от заплахата за региона, но ядреното оръжие е само едно от средствата, с които страната може да блокира търговията там. Ракетите и дроновете вече показаха, че могат поне временно да затворят Персийския залив. С времето тази способност само би се увеличила, ако режимът възстанови арсеналите си. Без ефективно противодействие Иран скоро може да възпира всякакви атаки срещу ядрената си програма чрез заплахата да затвори ключовия морски коридор.

Войната вероятно ще приключи по един от три начина. Първият вариант е ясно и болезнено поражение за Съединените щати. Ако комбинация от международен натиск и вътрешна опозиция принуди администрацията на Тръмп да прекрати конфликта преди възстановяването на пълния търговски поток през Залива, отслабен, но непокорен Иран ще излезе от войната, доказал способността си да затвори региона дори срещу най-мощната военна сила в света. Подобен развой би нанесъл тежък удар върху авторитета и влиянието на Америка, както и върху политическия престиж на самия Тръмп.

Втората възможност е американските сили да възстановят напълно свободното корабоплаване, докато в Техеран се появи ново управление, по-фокусирано върху развитието на страната, отколкото върху доминирането над съседите. Подобен резултат би представлявал значителна победа за администрацията на Тръмп.

Най-вероятен изглежда междинен сценарий, при който Съединените щати до голяма степен ще освободят Персийския залив за търговия, но настоящият режим в Иран ще остане на власт. В такъв случай операцията „Епична ярост“ ще бъде запомнена като гигантска операция по поддържане на статуквото, която не решава фундаменталните проблеми, но запазва крехкия баланс на силите в един жизненоважен регион.

Доналд Тръмп никога не е бил особено прилежен ученик, но войната му поставя изпит, който не може да си позволи да провали. Остава надеждата, че ще успее да го издържи. | БГНЕС

---------

Проф. Уолтър Ръсел Мийд, „Уолстрийт джърнъл“.