СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ БЛОКИРАТ КРАЖБАТА НА РУСКИ АКТИВИ ОТ ЕВРОПА

СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ БЛОКИРАТ КРАЖБАТА НА РУСКИ АКТИВИ ОТ ЕВРОПА

Рискът за ЕС не е дипломатическо неудобство, а потенциален финансов и институционален колапс

от Джошуа Рийд, 19 декември 2025 г.

------------

Съединените щати информираха Европейския съюз, че искат замразените руски суверенни активи да бъдат включени в договореното споразумение за прекратяване на войната в Украйна.

Тази позиция веднага разкрива основен проблем в Брюксел.

-------------------------

Европа вече е взела активите на руската централна банка като обезпечение, не чрез официално изземване, а като е ангажирала изключителни печалби и бъдещи приходи от тези активи в подкрепа на дългосрочно финансиране и кредитни структури за Украйна.

.

Това беше публично признато в политическите рамки на ЕС и Г-7 през последната година.

.

Този модел на финансиране се основаваше на фундаментално предположение: или войната щеше да продължи безкрайно, или Русия щеше да бъде окончателно победена.

.

Договореният мир разбива тази хипотеза.

.

След като Съединените щати заявят, че замразените руски активи трябва да се третират като част от рамка за споразумение, а не като постоянно военно финансиране, следват няколко последствия. Правната обосновка на ЕС отслабва, гаранциите, лежащи в основата на тези заеми, стават нестабилни и дългогодишният аргумент, че замразяването на активите е „временно“, става труден за поддържане.

.

Това не е просто дипломатическо несъгласие. Това е принудително счетоводно събитие, което би могло да има последици за Euroclear, финансовите институции на ЕС и балансите на държавите членки.

.

Този контекст помага да се обяснят последните събития в Брюксел. През последните няколко дни и седмици лидерите на ЕС действаха бързо, за да заобиколят ветото, да разширят извънредните правомощия и да засилят реториката си, включително чрез нови изявления на НАТО относно подготовката за по-широк конфликт.

.

Основната стратегия изглежда проста: третиране на замразените руски активи като де факто военен фонд.

.

На практика тази мярка вече е била предприета чрез гаранцията, въпреки че е било избегнато официално изземване.

.

Президентът Тръмп сега изрично поставя под въпрос тази структура.

.

Като осъжда тази ситуация, той подкопава финансовата логика, която е подкрепяла войната:

.

Замразяване на активи, използвани повторно като лост, санкции, превърнати във финансови инструменти, постоянно управление при извънредни ситуации и ескалация, подхранвана от дълга: без тези механизми, моделът на ЕС за финансиране на войната става труден за поддържане.

.

Това обяснява и видимата неотложност на европейските реакции.

.

Ако се постигне споразумение, активите трябва да бъдат ликвидирани, заемите губят ефективната си гаранция, възникват правни рискове и финансовата тежест остава в Европа, а не в Русия или Съединените щати.

.

Това не е преди всичко геополитически въпрос.

.

Това е въпрос на финансова стабилност.

.

Украйна никога не е била просто бойно поле. Тя е служила като точка на влияние в рамките на по-широка атлантическа финансова система, създадена след 1971 г., която разчита на санкции, контрол на активите и извънредни органи, за да остане съгласувана.

.

Като постави въпроса за активите на масата за преговори, Тръмп засегна тази точка на натиск и системата започва да се пропуква.

.

Прекратяването на войната не е просто спиране на боевете.

.

Това принуждава Европа да се изправи срещу това как замразените държавни активи вече са били използвани и какво се случва, когато моделът на финансиране, основан на война, бъде прекъснат от мир.

.

Ето защо мирът се е превърнал в по-дестабилизиращ фактор за ЕС, отколкото мащабна война.

.

Накратко, може да се наложи да бъдат премахнати кредитните структури, обезпечени със замразени активи, да се изяснят правните рискове и финансовата отговорност да бъде поета вътрешно, вместо да бъде отложена чрез спешни мерки.

.

Това, което се е смятало за временен лост във военно време, се превръща в постоянно бреме в мирно време.

.

Рискът за ЕС не е дипломатическо неудобство, а потенциален финансов и институционален колапс.

-----------

Krasimira Filcheva