Скопие миксира Сръбски свят с албанофобия

Мицкоски избра пътя на политическото шикалкавене.

През последните дни Северна Македония е арена на задълбочаваща се политическа, етническа и дипломатическа криза. Искането на албанските студенти по право да полагат държавния си изпит за адвокатска правоспособност на майчиния си език се превърна в катализатор на събития, които разкриват дълбоки пукнатини в обществото. Реакциите на държавния апарат в Скопие – от задържане на младежи в близост до сръбската граница до дипломатически демарш – очертават тревожна картина на нарастваща албанофобия, примесена с геополитически рефлекси от миналото.

В основата на настоящото недоволство стои дългогодишен спор за употребата на албанския език в официалните държавни институции. Студентите по право от албанската общност са задължени по закон да полагат държавния си изпит на македонски език, въпреки че са провели обучението си на албански. Протестиращите определят това като пряка дискриминация, нарушение на Конституцията и Закона за езиците, което създава изкуствени бариери пред тяхното кариерно развитие.

След първоначалните демонстрации на 6 април, напрежението ескалира на 18 и 19 май. Шествията в Скопие, преминали под мотото „Обединете се със студентите – всички с един глас“, завършиха пред Министерството на правосъдието (ръководено от Игор Филков от движението „ЗНАМ“). Стигна се до физически сблъсъци, ранени и задържани.

На политическата сцена също се възползваха от кризата. Управляващата албанска партия „Вреди“ (ВЛЕН) обвини опозиционния Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), че стои зад подстрекаването на студентите с цел политически дивиденти. В същото време ДСИ обвини албанските министри в кабинета на Християн Мицкоски в безсилие да защитят правата на своята общност.

Най-тревожният инцидент, който предизвика остри международни реакции, се разигра на границата. Около 40 албански студенти от Тирана, пътуващи към Скопие, за да подкрепят протестите, бяха блокирани от македонските власти. Студентите са спрени първоначално на ГКПП „Блато“. Впоследствие са преместени и държани цели 8 часа в автобус в село край Куманово – в непосредствена близост до границата със Сърбия. Според свидетелства на потърпевшите, те са оставени без храна и ясни обяснения, както и подложени на „проверки“. Едва след намесата на албанското посолство в Скопие младежите са локализирани и им е позволено да продължат.

Депутатът от Демократическата партия в Албания Газменд Барди излезе с остра позиция, наричайки действията на Скопие „държавно отвличане“. Той осъди задържането на 18-20-годишни младежи като криминални престъпници. Барди не спести критики и към албанския премиер Еди Рама за пълното мълчание на Тирана. Изтласкването на албански граждани към сръбската граница за „наказание“ и сплашване е знаков ход, който мнозина разчитат като реверанс към сръбските геополитически практики в региона.

Ескалацията не подмина и дипломатическите отношения. Посланикът на Албания в Северна Македония, Денион Мейдани, се превърна в мишена както на институционален натиск, така и на грозни онлайн атаки. Министерството на външните работи в Скопие извика дипломатическото представителство на Албания, за да връчи устен демарш заради изявления на Мейдани в подкрепа на студентските протести. Скопие определи действията му като „потенциално вмешателство във вътрешните работи“. Националистически македонски страници в социалните мрежи избухнаха с вулгарни обиди и призиви посланикът да си ходи у дома. Появиха се неофициални информации, че Мейдани ще бъде отзован предсрочно под натиска на ВМРО-ДПМНЕ и коалицията „Вреди“, които са недоволни от активната му позиция за правата на албанците.

Институционалното отхвърляне на албанския език води до неизбежна радикализация в реториката на албанските интелектуалци. Писателят и публицист Ким Мехмети отправи скандален за македонската общественост призив: албанците да спрат да учат и говорят македонски език.

„Съществува много практичен начин да изравним албанския с македонския език: да се държим точно като нашите македонски съграждани, които не учат и не говорят албански... Да имаме наши институции, където те ще идват с преводачи на техния език, а ние при тях – с преводачи на нашия“, заяви Мехмети и допълни:

„Може би онези, които обичат единствено мъртвия албанец и които не искат Македония, в която се говори и на албански, ще разберат само този „език“! И може би само по този начин македонските антиалбански кръгове ще разберат, че нашата доброта при признаването на всичките им етнически и езикови характеристики не е слабост, нито подчинение на македонската власт. Междувременно трябва да се признае, че македонските управници се отнасят с презрение към албанците тук, защото васалите от Вреди водят политика със свалени панталони!“.

Събитията от последните дни ясно показват, че опитите за потискане на езиковите права на албанците в Северна Македония не водят до интеграция, а до остри конфликти. Комбинацията от полицейски произвол по границите, насочване на чужди граждани към сръбската граница, дипломатически скандали и радикализиране на общественото говорене създава опасен прецедент. Скопие поема риска да събуди старите призраци на етническото разделение, миксирайки рефлексите на един отминал авторитарен и просръбски модел с открита институционална албанофобия.

Симбиозата между албанофобията и обслужването на чужди геополитически интереси проличава най-ясно в двойния аршин на правителството на Християн Мицкоски. Искания на албанските студенти и дипломатическата подкрепа за тях се заклеймяват като опасно „външно вмешателство“, заради което се блокират граници и се привикват посланици, а в същото време Скопие удобно си затваря очите за директната операционализация на „Сръбския свят“ на македонска земя.

ВМРО-ДПМНЕ и структури, близки до просръбския и проруски вицепремиер Иван Стоилкович, организират македонски граждани (със сборен пункт пред сръбското консулство именно в Куманово на 23 май) за провеждане на митинг в подкрепа на Александър Вучич. Социалдемократическият съюз (СДСМ) открито определи това като предаване на националните интереси.

Вместо категорична държавна реакция срещу тази чужда мрежа на влияние, премиерът Мицкоски избра пътя на политическото шикалкавене. Притиснат да коментира скандала, той се скри зад кухи фрази, че правителството „няма намерение да се меси в независимите политики на други държави“, като набързо използва повода, за да атакува отново албанската опозиция (ДСИ), обвинявайки я за нерешения от 20 години студентски проблем.

Деструктивната роля на „Сръбски свят“ беше отчетена и в последния годишен доклад на Европейския парламент за Северна Македония. | БГНЕС