Европейският парламент не разглежда сръбското влияние изолирано.
Приетата на 17 юни от Европейския парламент резолюция за напредъка на Северна Македония през 2025 г. е много повече от поредния годишен доклад за европейската интеграция на страната. Зад дипломатическия език се крие едно от най-ясните политически послания, отправяни досега към Скопие: бъдещето на държавата зависи от способността ѝ да се освободи от наследството на югославския комунизъм, да изпълни ангажиментите си към Европейския съюз и да устои на нарастващото влияние на националистическия и екстремистки проект, известен като „Сръбски свят“.
Резолюцията на практика очертава три взаимосвързани заплахи пред Северна Македония: Блокиране на европейската интеграция заради неизпълнени ангажименти към ЕС, запазване на историко-политическите структури, наследени от Югославия, задълбочаване на зависимостта от Белград, Москва и Пекин.
Европейският парламент фактически препотвърди българската позиция
Най-важният политически извод от документа е, че Европейският парламент окончателно отхвърли опитите да бъде ревизирана преговорната рамка между ЕС и Северна Македония. В продължение на повече от две години политическото ръководство в Скопие се опитваше да създаде впечатление, че европейският път на страната може да продължи без изпълнение на условията, договорени през 2022 г.
Гласуването в Страсбург обаче показа точно обратното. Европейският парламент потвърди, че българите трябва да бъдат вписани в Конституцията, Договорът за добросъседство с България трябва да бъде изпълняван, Вторият протокол остава част от европейските ангажименти на Скопие, Съвместната историческа комисия трябва да постигне реални резултати, Понятието „обща история“ остава официална част от европейския документ.
Особено показателно е, че опитът текстът за общата история и Втория протокол да бъде заличен претърпя категорично поражение. Това означава, че в очите на Европейския парламент спорът между София и Скопие не е просто двустранен въпрос, а елемент от процеса на европейска интеграция.
Конституционните промени вече не са препоръка, а условие
Втората ключова тема е вписването на българите в Конституцията. Резолюцията недвусмислено потвърждава позицията на Съвета на ЕС, че следващата междуправителствена конференция няма да бъде свикана преди изпълнението на конституционните промени. Това има огромно значение. През последните години в Северна Македония се утвърди политическият разказ, че ЕС може да направи компромис по този въпрос. Резолюцията показва, че подобни очаквания са илюзорни. На практика Европейският парламент казва на Скопие: Без вписване на българите няма следващ етап от преговорите. Това означава, че политическата криза около конституционните промени вече не е проблем в отношенията между София и Скопие, а се превръща в проблем между Скопие и Брюксел.
Защо Европейският парламент поставя толкова силен акцент върху УДБА и КОС
Един от най-интересните и често подценявани елементи на резолюцията е призивът за отваряне на архивите на УДБА и КОС.
Това не е исторически детайл. Това е политическо послание. УДБА и КОС са двата основни репресивни инструмента на югославската комунистическа система. В продължение на десетилетия именно тези структури изграждат официалната идеология в Социалистическа Република Македония при управлението на югославския диктатор Йосип Броз Тито.
Те участват в преследване на хора с българско самосъзнание, контрол върху историческите изследвания, създаване на пропагандни наративи, изграждане на политическата лоялност към Белград.
Затова Европейският парламент поставя въпроса за архивите. Без достъп до документите не може да бъде извършена реална декомунизация. Без декомунизация остава непокътната част от идеологическата основа, върху която са изградени много от днешните политически конфликти.
„Сръбският свят“ – защо Брюксел за първи път го посочва толкова директно
Най-същественият геополитически елемент в резолюцията е предупреждението за проекта "Сръбски свят“. Понятието се появява все по-често в анализите на европейски и американски експерти по сигурността. По своята логика то напомня концепцията за "Руския свят“, развивана от Кремъл през последните две десетилетия.
Идеята е, че ако някъде някога е живял етнически сърбин в съседните земи, те трябва да бъдат част от сръбската държава - да бъдат доминирани от Белград. Европейският парламент фактически предупреждава, че Северна Македония може да се превърне в една от основните мишени на тази политика.
Причините са очевидни: Силно присъствие на сръбски медии, значително влияние на Сръбската православна църква, исторически наследени политически връзки, икономически зависимости, активни мрежи от бившите югославски служби. За първи път европейска институция поставя толкова ясно въпроса за „Сръбския свят“ като фактор, който може да подкопава суверенитета на държавите от Западните Балкани.
Руското влияние като продължение на сръбското влияние
Особено важно е, че Европейският парламент не разглежда сръбското влияние изолирано. В документа то е поставено в общ контекст с руските и китайските опити за проникване в региона. Според все повече европейски анализатори Белград се превръща в основен канал за руско влияние на Балканите. В този модел Северна Македония се оказва особено уязвима. Причината е, че част от обществените и политическите наративи в страната продължават да се формират чрез структури, произлезли от югославската система изградена от диктатора Тито.
Така възниква своеобразен триъгълник: Белград - Москва - местни пост-югославски мрежи. Именно срещу тази зависимост предупреждава Европейският парламент.
Историческата война не е приключила
Друг важен акцент е осъждането на унищожаването и фалшифицирането на български надписи и паметници. Това показва, че според Европейския парламент проблемът не е само в историческите интерпретации. Проблемът е в отношението към историческите източници. Когато европейски институции използват формулировки като „автентични“, „обективни“ и „доказани“ исторически документи, това означава, че според тях съществува сериозен проблем с политизацията на историята. Според Брюксел историческите въпроси трябва да бъдат решавани на базата на архивни документи, а не чрез политически конструкции, които са част от чужди проекти.
Коридор VIII – скритият стратегически елемент
Резолюцията отделя специално внимание на Коридор VIII.
И това не е случайно. Коридор VIII свързва България, Северна Македония и Албания. Той е ключов за намаляване на икономическата и транспортната зависимост на региона от традиционната ос Белград–Скопие. Ето защо европейските институции разглеждат неговото изграждане не само като инфраструктурен проект, а и като инструмент за укрепване на стратегическата независимост на Северна Македония.
Резолюцията на Европейския парламент изпраща едно фундаментално послание към Скопие: Северна Македония е изправена пред избор между две политически посоки.
Първата е пълна европейска интеграция, основана на върховенство на закона, историческо помирение, декомунизация, добросъседство с България и освобождаване от наследството на югославските служби.
Втората е запазване на пост-югославския модел, в който историческите спорове се използват за вътрешнополитическа мобилизация, а страната остава подчинена и под контрола на Белград, Москва и други външни фактори.
Затова резолюцията не е просто доклад за напредъка на една държава кандидат за членство. Тя представлява стратегическо предупреждение, че европейското бъдеще на Северна Македония минава през изпълнение на поетите ангажименти, отваряне на архивите на комунистическите служби и ограничаване на влиянието на идеологии и проекти, които поставят под въпрос суверенитета и независимостта на държавата. I БГНЕС
-----------
Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС.
