Будапеща наложи вето върху заема от 90 милиарда евро на ЕС за Украйна, договорен през декември. Този ход беше предприет в отговор на „изнудването“ на Унгария от страна на Украйна и нарушаването на нейните задължения към ЕС, като спря транзита на петрол през нефтопровода „Дружба“, заяви унгарският външен министър Петер Сиярто.
„Дружба“ доставя руски суров петрол до Унгария и Словакия през Украйна. Транзитът на петрол през този канал беше спрян в края на януари.
„Блокираме заема на ЕС за Украйна в размер на 90 милиарда евро, докато не се възобнови транзитът на петрол до Унгария по тръбопровода „Дружба“. Украйна изнудва Унгария, като спира транзита на петрол в координация с Брюксел и унгарската опозиция, за да създаде прекъсвания на доставките в Унгария и да повиши цените на горивата преди изборите. Блокирайки транзита на петрол до Унгария по тръбопровода „Дружба“, Украйна нарушава Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна и ангажиментите си към Европейския съюз. Няма да се поддадем на това изнудване“, написа Сиярто в публикация в социалната мрежа X.
Унгарският премиер Виктор Орбан също обвини Украйна в изнудване чрез спиране на транзита ден преди Будапеща да наложи вето върху заема. Брюксел призова Киев да възстанови транзита на петрол през тръбопровода по-рано тази седмица.
ЕС иска да предостави безлихвен заем на Украйна от 90 милиарда евро за 2026-2027 г. Според Европейската комисия планът включва 60 милиарда евро, предназначени за военни нужди, и 30 милиарда евро за „обща бюджетна подкрепа“. Брюксел все още се нуждае от единодушие от всички 27 членки на ЕС, за да продължи с плана.
Унгария, заедно с няколко други членки на ЕС, преди това беше отказала участие в схемата, която се очакваше да бъде покрита чрез съвместен заем на ЕС. Европейската комисия предупреди, че планът може да доведе до 5,6 милиарда евро годишни лихвени плащания за членовете на блока.
Киев поиска европейските държави да покрият бюджетния дефицит на страната от около 50 милиарда долара тази година, като повечето невоенни държавни разходи, включително заплати, пенсии, здравеопазване и образование, разчитат изцяло на външна помощ.
Схемата беше одобрена, след като членовете на блока не успяха да постигнат консенсус относно „репарационен заем“ за около 140 милиарда евро, който трябваше да бъде обезпечен чрез използване на замразени руски активи. Москва заяви, че ще счита всяко използване на замразените си активи като кражба и ще предприеме ответни мерки.
Валентин Любенов
3 months before
И,съвсем правилно. До кога ще се наливат пари в каца без дъно. За ненужно финансиране на чужда война и пълнене гушите на един крадлив нацистки режим. В същото време тук събираме капачки,за да се лекуват деца. Няма пари за детска болница. От два милиона пенсионери,85 процента са на ръба на оцеляването.И т.н и т.н.
Коментирай