ВЕЛИКОБРИТАНИЯ СЕ РАЗДЕЛЯ — НО ДАЛИ И ТОЗИ ПЪТ Е ВИНОВЕН ПУТИН?

Днес няма да обвиняваме Москва.

Ще направим нещо много по-неудобно.

Ще погледнем към Лондон.

На 14 септември в Кардиф се срещат политическите лидери на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. За първи път трите децентрализирани части на Обединеното кралство са ръководени едновременно от партии, които искат фундаментална промяна на отношенията си с Лондон.

Шотландските националисти искат независимост.

Plaid Cymru поставя въпроса за независим Уелс.

Sinn Féin преследва историческата си цел за обединена Ирландия.

Това още не е разпадането на Великобритания.

Но е нещо, което може да се окаже много по-важно:

началото на общ политически фронт срещу стария британски конституционен модел.

И тук идва неудобният въпрос.

Къде е Москва?

Къде е „руската намеса“?

Къде е Путин?

До този момент няма достоверни доказателства Кремъл да стои зад случващото се в Кардиф.

Затова преди някой отново да посочи Русия, Великобритания трябва да погледне собствената си политическа история.

Brexit беше представен като връщане на суверенитета.

Но суверенитетът има едно опасно свойство — когато го поискаш за себе си, трудно можеш да обясниш на шотландеца или уелсеца защо същият принцип не трябва да важи и за него.

Тук стои и огромното историческо противоречие.

Лондон каза на Брюксел:

„Искаме сами да определяме бъдещето си.“

Сега Единбург, Кардиф и част от Белфаст казват на Лондон:

„И ние.“

И може би точно тук трябва да търсим сянката не на Путин, а на Brexit и решенията на самата британска политическа класа, включително на Борис Джонсън, който превърна Brexit в свое политическо знаме.

Но нека не обявяваме смъртта на Обединеното кралство.

Шотландия, Уелс и Северна Ирландия не могат утре сутрин просто да затворят вратата и да си тръгнат. Правните механизми са различни, общественото мнение е разделено, а Лондон запазва огромна конституционна власт.

Затова истинската новина не е:

„Великобритания се разпада.“

Истинската новина е:

„Великобритания за първи път трябва сериозно да си представи как би изглеждала без част от самата себе си.“

А историята има странно чувство за ирония.

Империята, която столетия чертаеше граници по света, днес започва болезнен разговор за собствените си граници.

И може би най-лесното ще бъде отново да бъде намерен външен виновник.

Москва.

Путин.

Руската пропаганда.

Само че този път преди да погледнем на изток, нека погледнем към Кардиф, Единбург и Белфаст.

Защото понякога държавите не се разрушават от своите противници.

Те просто получават сметката за собствените си решения.

И въпросът вече не е дали Путин иска разпадането на Великобритания.

Въпросът е много по-неприятен:

Как Великобритания стигна дотам, че за подобно разпадане вече може да се говори съвсем сериозно — без помощта на Путин?

Kosyo Todorov