Водородната енергийна „революция“ на Европа е скъпа катастрофа, разкрива доклад

Големи планове, смущаващ резултат: Европа искаше да се бори с изменението на климата с водород и пропиля милиарди евро на европейските данъкоплатци, за да го направи. Но вместо напредък има огромно разминаване между реалност и обещания. Брюксел представи водорода като алтернатива на изкопаемите горива и като централен проект на енергийния преход – зелен, иновативен и ориентиран към бъдещето.

През 2020 г. Европейската комисия представи планове за постигане на въглеродна неутралност в Европа до 2050 г. с развитието на водородната енергия, което се разглежда като ключов елемент за изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение за климата от 2015 г. Това, което изглеждаше красиво на хартия, обаче се провали ужасно в реалния живот.

Въпреки че председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен обеща да построи нови фабрики и тръбопроводи по време на „водородната революция“, 83% от проектите останаха незавършени и очевидно никога няма да бъдат изпълнени. Само 17% от планираните проекти могат да бъдат завършени до 2030 г., става ясно от новия доклад на британски енергийни анализатори от Westwood Global Energy Group. Водородната програма на ЕС включва повече от 100 планирани проекта – включително големи промишлени заводи, производствени центрове и международни интерконектори. 23 проекта с мощност около 30 гигавата обаче вече са отменени или спрени до края на 2024 г., пише в доклада.

Причините за бедствието са ясни: огромна бюрокрация, ескалиращи разходи и търсене, което просто не съществува. При около 4,60 евро за килограм зеленият водород е около 10 пъти по-скъп от конвенционалния сив водород, получен от природен газ или метан. Това категорично не устройва както инвеститорите, така и потребителите и е причината все повече инвеститори и купувачи да се отказват от водородните енергийни проекти.

Експертът от Westwood Джун Сасамура обобщава в доклада: „Пропастта между очакванията и реалността става все по-голяма. Без ясни правила и истинско търсене, целите остават непостижими.“

Дори при най-оптимистичния за Брюксел сценарий най-много 70% от проектите биха могли да бъдат изпълнени – и то само ако изведнъж всичко върви перфектно. Но едва ли някой вярва в това. Реалистичната цифра е едва 17%, според анализа.

Скъпа катастрофа, платена от европейския данъкоплатец

Водородът беше позициониран като основен в стратегията за декарбонизация на Европа, с амбициозни производствени цели до 2030 г., заложени в ранните политически пътни карти. Последваха значителни ангажименти за финансиране, като 32,9 милиарда евро бяха разпределени или обявени само през 4-то тримесечие на 2024 г. в подкрепа на производството на водород и инфраструктурата.

Напредъкът обаче изостава поради регулаторни пречки и забавяния, високи разходи, икономически предизвикателства и слабо търсене на водород. В резултат на това приблизително 20% от европейския водород – включващ 23 проекта с общ капацитет от 29,2 GW– е отменен или спрян, пише в доклада.

Много западни компании, включително Repsol, Nestle, Shell Equinor, както и Uniper и BP, се отказват от водородни проекти. Норвежката национална енергийна компания NEL, един от водещите световни производители на електролизни инсталации за производство на „зелен“ водород, спря работа поради липса на търсене, акциите й на фондовата борса се сринаха със 70%. NEL няма да продължи с плановете за изграждане на тръбопровод за транспортиране на водород от Норвегия до Германия с германския партньор RWE „поради липса на клиенти и неадекватна регулаторна рамка“.

Представители на Shell Equinor обясниха, че затварят проекта „чист водород за Европа“ поради липсата на пазар. Преди това норвежката Equinor планираше да произвежда и изнася до 10 гигавата „син“ водород годишно за Германия. Предполагаше се, че тръбопроводът първоначално ще изпомпва природен газ, а след това ще премине към „син“ водород и евентуално към „зелен“ водород.

Германската RWE от своя страна заяви, че няма да развие проекта без норвежката Equinor. Първоначално цената на проекта беше оценена на около три милиарда евро, но общите разходи за производство на „син“ водород, получен от природен газ, като се вземе предвид улавянето и съхранението на въглероден диоксид, могат да достигнат десетки милиарди евро. Equinor заяви, че не може да си позволи такива инвестиции във време, когато няма дългосрочни споразумения и пазари.

Европейската агенция за взаимодействие на енергийните регулатори ACER потвърди, че Европа няма да изпълни амбициозните си цели за развитие на водородната енергия до 2030 г. Сред пречките са високата цена и проблемите с търсенето, както и липсата на инфраструктура и интегрирано планиране. Според ACER Европейският съюз използва само 7,2 милиона тона водород вместо декларираните 20 милиона и дори този водород не е „зелен“, той е 99,7% получен от изкопаеми горива. Това се дължи на факта, че „зеленият“ водород от възобновяеми енергийни източници е почти 4 пъти по-скъп от „сивия“ водород, получен на базата на природен газ. Анализаторите заключават, че природният газ остава по-евтино и по-достъпно гориво по отношение на ресурсната база за електроцентралите и производството на „сив“ водород и че все още няма място за „зелен“ водород на европейския пазар.

https://obektivno.bg/