Абитуриентските балове за поредна година ни заливат с шум, красота, купони и немалко кич. Още едно ново поколение млади хора навлиза в живота. Да им пожелаем смелост, дързост, устрем, защото те са нашето бъдеще. Те трябва и ще променят живота ни. А какви са те днес? Различават ли се от нас или от тези преди 10 г. Въпросите и тревогата ни не са неоснователни, нали от тях ще зависи животът ни след 10, 20, 30 г. Да, те са красиви, млади и носят надеждата за бъдещето. Но те са различни.
Да започнем с хубавите неща - никога не сме имали по-информирано и в този смисъл по-образовано поколение от сегашното. Но това е плод на обществените обстоятелства – днес
информацията
влиза през
прозореца,
ако й затвориш вратата. Освен това голямата сила на съвременния свят е в комуникацията – за броени секунди научаваме какво се случва на другия край на света. Интернет и смартфоните в прекия смисъл на думата превърнаха земното кълбо в световно село.
Една от нашите мечти – да няма граници, за тях е даденост –
всичко е на два
клика разстояние
Лесното обаче винаги има обратна страна – знаят ли съвременните млади как да преработват тази информация. И по-важно - как да я използват, за да вървят достойно в живота си и в крайна сметка да живеят щастливо, да му се радват?
Е, ако нещо изглежда лесно в един смисъл, със сигурност ни носи други трудности, които често дори не осъзнаваме, понесени от течението на новото, модерното, на вечната и неутолима жажда за fun, иначе казано - удоволствия. Е, добре, не можем да им се сърдим... и ние сме били такива. В крайна сметка те не са виновни, че новият свят е така лесен, привлекателен, шарен с неговата визуалност.
Да, сегашните абитуриенти се различават от тези преди 10 г. по това, по което се различава и обществото тогава от обществото днес. Не се променят младите хора, променят се условията, в които те живеят и се развиват. От друга страна, тези условия са създадени от нас - техните родители, баби, дядовци, предшественици.
Ние мечтаехме да няма граници и ето сега ги няма, искахме писмата да не пътуват по две седмици и сега те пристигат за секунди. А младите консумират това, за което ние мечтаехме. Сега възниква въпросът- те ще бъдат ли успешни поне колкото нас?
Първо, това поколение го делят повече от 75 г. от голямата катастрофична драма на XX век - Втората световна война. Въпреки че в съседна Югославия и на различни места по света има и имаше войни, у нас те само отзвучаваха с далечен, почти незабележим тътен. Няма защо да се лъжем - в колективната памет на обществото се е оформила представата, че имаме напълно заслужено право на спокоен живот. През последните 10 г. дори и безработицата падна. Отпаднаха и част от страховете на прехода - инфлация, несигурност за спестяванията, огромна престъпност.
Съвременното младо поколение като цяло расте в спокойна среда. И ето го предизвикателството – откриват ли младите хора за какво да се борят.
Оттук втората опасност - имат ли модели за подражание, към какво се стремят, какво ги вълнува, искат ли да променят света, да го направят по-добро място за живеене? Като че ли в обществото ни има вакуум на модели за подражание. Сякаш за младите няма хора, които да ги вдъхновяват, да ги карат да мечтаят да бъдат като тях. Попитах моите студенти кои са хората, които ги вдъхновяват - от историческото минало, от настоящето, и се оказа, че нямат такива. Което означава, че младите все по-често са заредени с висока доза нихилизъм и негативизъм, което означава преждевременно остаряване. Скептицизмът е “привилегия” на зрялата възраст. Ако младите са заредени с безразличие и апатия, как ще се борят за живота си, как ще променят света?
Трето, натискът на социалните мрежи все по-често убива творческото мислене, емоцията на ежедневното общуване. Много трудно е да привлечеш и задържиш вниманието им. Усещам го с моите студенти и съм сигурна, че всички преподаватели и в училище, и в университета също го забелязват. Дори и преди 10 г. все още по-голямата част от младите гледаха с жадни очи към човека, който ще ги научи на нещо. А човек е щастлив, когато е изработил нещо, когато е положил усилия.
Четвърто, процъфтява крайният индивидуализъм, граничещ с неуважение и неразбиране за съществуването и нуждите на околните. В чиито очи трябва да се оглеждаш.
Често студенти ми казват: “Дайте ми да напиша нещо, защото ми е трудно да чета”. Какво означава да ти е по-лесно да изразиш себе си, отколкото да погледнеш и научиш какво са казали други хора.
И тук възниква още един голям риск, който виждаме навсякъде в развитите индустриални страни - трудно създаване и удържане на устойчиви партньорства, късна биологична реализация (късно раждане на първо дете). Комуникацията от лайкове и хейтване е измамна. Всъщност хейтът, омразата е плод на неудовлетвореността, на страха, че няма да бъдеш харесан, когато не си скрит зад поредното измислено във фейсбук тунинговане. Това безспорно е поколението, създадено от социалните мрежи. Младежи, които може би живеят с измамното усещане, че не са самотни, защото имат смартфон и са свързани с хиляди “приятели”, които ще им лайкнат поредната красива снимка в профила.
Дано са щастливи и успешни и написаното по-горе са само страховете на човек от друго време.
Мира Радева
http://24chasa.bg
