30 сребърника от Евровизия

30 сребърника от Евровизия

Шоуто трябва да продължи, изплака в последната си песен Фреди Меркюри преди трийсетина години.

Той стана жертва на шоуто в буквалния смисъл на думата.

Добре дошли в шоуто – така започва песента, обявена за победител на Евровизия 2024.

Пее я 25-годишният гражданин на Швейцария Немо Метлер, обявен за „първият нон-бинарен победител“ в историята на конкурса.

Какво значи нон-бинарен? Психическа диагноза в реалния свят.

А иначе в шоуто, в каквото се превръща светът около нас – нон-бинарен значи някой да се смята за нито мъж, нито жена.

А какво тогава? И той не знае, разбира се, защото няма такова нещо. Нон-бинарен е един от термините в шоуто на дявола.

Нон-бинарен е предимство за спечелване на всякакви конкурси.

Девиацията става норма, извращението е вход към славата, цената на наградата е душата.

Покупка на вечност срещу миг известност - добра сделка. За дявола.

30 сребърника са нищо, Юдите се прецакват и по този параграф. Все тая.

Джендър-виза за джендема.

Немо иска да ползват обръщение към него в множествено число „те/тях“ (they/them). Впрочем, в „Теория на конспирацията“ Джери /Мел Гибсън/ наричаше така тези, които го преследваха. Не знаеше кои са, просто знаеше, че са they/them.

Как ти е името, обръща се Христос към един обладан от духове.

И един от духовете отговаря – Легион ми е името, защото сме мнозина.

Всяка общност си има говорител.

Колко е това „мнозина“? Един римски легион наброява 3300 души в началото, през 4 в. пр. Хр.

После достига до 4500 души, включително леко- и тежковъоръжени пехотинци плюс конниците.

„Легион ми е името, защото сме мнозина“.

They/them. Пандемониум.

Немо е манекен в шоуто на дявола. Банална история, с претенции за оригиналност. Това е най-голямата безвкусица на джендър-либералната бездна – претенциите за оригиналност.

А всъщност са едни и същи от древността до днес – има ги открай време. Имало е такива...римски императори дори. И то не един. И са стояли начело на тогавашния Европейски съюз, само дето е имал армия от мъже, а не от телевизионни палячовци.

Само дето тези...римски императори не са знаели, че са нон-бинарни, каква загуба.

Е, кое му е оригиналното, освен претенциозните терминологични налудности?

„Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта“. /Матей 18:7/.

Европа прилича на болна дойна крава, превърната в гостоприемник на смъртоносните паразити, свили гнездо вътре в нея.

Европа прилича на изгубил ума си човек, който сече корените на единственото плодно дърво в градината си – християнството е единственото плодно дърво в градината на Европа.

Това състояние е променимо, разбира се. Ако здравият разум надделее.

Християнството е изворът на социалното благополучие на Европа във всичките му аспекти – от индустрията до културата.

И това е непроменимо. Без християнския етичен код Европа потъва в бездната – от индустрията до културата. Виждаме го с очите си, случва се пред нас.

„Аз отидох до ада и обратно, за да се окажа на път

Разбих кода, ох, ох, ох“ – това е част от текста на нон-бинарния изпълнител.

Нито мъж, нито жена - „Някъде между нулите и единиците – там намерих своето царство“.

Всичко това е бунт срещу фундамента на Сътворението и срещу Създателя. Защото “мъж и жена ги създаде, и ги нарече Човек”.

Извън мъжкото и женското начало има само древна кукувича прежда.

Банална история, само манекените се сменят, посланията са си едни и същи.

Тъжно е за избралите своята вечна гибел, адът не е предвиден за хора.

Евровизия е само сцена-инструмент.

Съветът на Европа със своите джендър-конвенции също е само сцена-инструмент.

И още, и още...

30 сребърника винаги вървят с въже и клон на суха върба.

Продуцентите са от същия квас като онези в Синедриона отпреди 2000 години.

В духовния свят не съществува хронологично време, един пръстен ги владее през хилядолетията.

И целта е винаги една – „аз отидох в ада...там намерих своето царство“.

Е, добре, кажете ми – не е ли банално?

Александър Урумов