Нека имам мъже до себе си, които са тлъсти,
С прегладени глави и сънливи.
Касий има мършав и гладен поглед;
Той мисли твърде много: такива хора са опасни.“
Уилям Шекспир, „Юлий Цезар“, Акт I, Сцена 2
Преди 40-50 хиляди години настъпва Големият мозъчен взрив (Brain’s big bang) - увеличава се сивото вещество на мозъка, човекът започва да мисли логично, да разбира другия - неговите чувства и поведение. „Ние не сме мислещи същества, ние сме емоционални същества, които мислят“ - обобщи през 1994 г. проф. Антонио Дамазио в книгата си „Грешката на Декарт“ (и на един български седмичен вестник). Сега, от 30-40 години, големият мастен взрив (Fat’s big bang) тресе здравето не само на българите - затлъстяване (лат. - obesitas, англ. - obesity) е наистина едно от най-тревожните глобални явления - нарича се globesity.
Тук ще пиша за болести, свързани с увредена функция на адипозната (мастна) тъкан - най-голямата по размери и най-продуктивната жлеза с вътрешна секреция на човешкия организъм. По-точно - за отношението на политиците и икономистите към тази тъкан, съответно - за адипополитика и адипоикономика. Уинстън Чърчил е типичен пример за учебниците по адипополитика. Майка му, богатата американка Джени, го ражда през седмия месец на бременността си. Бъдещият сър Уинстън е бил много лакомо бебе и така потвърдило максимата „Дебелото бебе е дебелият политик“.
Днес все повече вниманието на лекари и учени е насочено към патологичната роля на натрупването на адипозна тъкан около сърцето, кръвоносните съдове и други вътрешни органи при външно незатлъстяли хора („скрито затлъстяване“, видимо само с образните технологии). Все пак, eдин от рутинните показатели за затлъстяване е body mass index (BMI, индекс на телесната маса) - стойността на теглото в килограми, разделено на височината в метри на квадрат (kg/m2).
Обезитас не е козметика, болест е, която води до развитие на други, най-често сърдечнометаболитните болести (СМБ) - атеросклероза, хипертония, тип 2 захарен диабет, метаболитен синдром, болест на Алцхаймер (тип 3 захарен диабет?) и техните усложнения сърдечни инфаркти и мозъчни инсулти. По данни на Световната здравна организация, около 19 милиона човека в света умират годишно от тези болести. В Европа живеят около 700 милиона човека, от тях 150 милиона затлъстели и 450 милиона с наднормено тегло. Особено тревожно е, че обезитас засяга и децата.*
Както писах в „Пандемията затлъстяване“ („Труд News“, 11 август 2022 г.), поради нездравословен начин на живот, необразованите и бедните жителите на САЩ са най-големите дебеланковци в света. Затова сенатори и журналисти все по-често обсъждат: „The politics of fat“ и „How obesity threatens America’s future?“ В България не съм чувал някой политик и журналист да е запитал „Толкова дебел ли е българският политик?“ и „Как затлъстяването влияе на бъдещето на България?“.
Преди 20 години ние създадохме адипобиологията и адипофармакологията (науки за адипозната тъкан и болести, свързани с нея и тяхното лечение: Chaldakov GN, Stankulov IS, Hristova MG, Ghenev PI. Adipobiology of disease: adipokines and adipokine-targeted pharmacology. Нямаме, обаче, политици, просветени и посветени на адипополитиката и адипоикономиката. Сега остава да сложим депутатите на кантара и да си спомним думите на Цезар, поставени за мото на тази статия. И, разбира се, да ги запитаме „защо не обръщате внимание на профилактиката и терапията на затлъстелите и с диабет и хипертония деца и на възрастните, страдащи от инсулти и инфаркти? Нито на учените, работещи в изследванията на СМБ“. И всичко това - каква безотговорност! - в лицето на повече от тревожната национална статистика: 148 995 българи умират през 2021 г. - като разделим 148 995 на 365, се получава 408 - ужас, толкова много българи умират дневно, през същата година в България от инсулти и инфаркти са починали 80 002 души, разделено на 365, се получава 219 българи умират дневно от тези болести и за лекуването и инвалидността на болните със СМБ се плащат стотици милиони лева годишно.
Не трябва да чакаме времето, когато Европейският съюз (ЕС) ще настоява не само за подобряване на съдебната система в България, но така също и на здравето и образованието на българите. Вероятно такова време няма да дойде скоро, защото няма политика на емпатия нито в ЕС, нито в НАТО, въпреки че и двете организации имат научноизследавателски институти. Българските политици трябва да разберат, че Здравето и Образованието са най-важните човешки права, за които да работят. Да разберат, че не само заразните, но и незаразните болести, включително СМБ и канцера, оказват тежки поражения върху здравето на хората и икономиката и, като цяло, върху демографията.
Съответно, организирането и финансирането на дългосрочна програма за първична и вторична профилактика на болестите (нарича се предиктивна и превантивна медицина) може да подобри здравето на хората и да спести милиарди левове, които да се инвестират в повишаване на качеството на науката, образованието и културата (НОК). Иначе, повтарям и ще продължавам да повтарям, че държавата ще бъде НОКаутирана. Затова в честотния речник на политиците думите „здравеопазване“, „училище“, „университет“, „наука“ и „култура“ трябва да са много пред „евроатлантически ценности“, „диверсификация на газ и петрол“ и „съдебна реформа“. (И да знаят, че емпатията не е съществен компонент на „евроатлантическите ценности“.) Което означава, че ще ги виждаме по-често в училищата, университетите и научните лаборатории, отколкото по стълбите на властта.
Надяваме се, че тази статия ще бъде прочетена и от някои български политици и те ще започнат да сътрудничат - финансово и дългосрочно - на профилактиката, лечението и научните изследванията на СМБ, от които най-често в света умират хората, които ги избират - ние, наивните и болни българи.
trud.bg
