Ако бяхме истинска демокрация нормалното развитие на събития след изборите е шефът на постигналата най-висок резултат партия да вземе мандата и да се опита да състави правителство. Ако успее управлява, ако не успее подава оставка и напуска политиката. Така се спасява и партията и държавата от безвластие и те са основния приоритет.
Историята на Зап. демокрация е доказала многократно, че незаменими лидери няма. По този начин си отиде Тачър, Митеран, Кол, Шрьодер, Блеър, Джонсън и т.н. фактори от световно значение, а не някакви минималистични регионални лидерчета от които нищо не зависи.
В Балканската демокрация обаче нещата стоят по друг начин. Там след избори започват едни уйдурми. Ако не стигат гласовете се размахват едни пачки за покупка на депутати. Баш водачите се скриват зад някоя мижитурка тип Денков или Гаргамел и накрая ако изобщо нещо се случи се съставя разкрачено мракобесно имитиращо правителство нещо от което когато дойде момента всички се дистанцират и започват да обясняват, че то не е тяхно и не могат да носят отговорност за всичките глупости, които е сътворило. Решенията на такова имитационно правителство са всичко друго, но не и в интерес на страната. И всичко това се прави не за развитието и оцеляване на държавата или партията, а за личното оцеляване на Вожда.
Резултатите от подобна безпринципна балканска демокрация ги виждате всички. И докато това не се промени в България ще продължи разпада на държавността и закономерният изход е това да доведе до разпад и изчезване на страната.
Апостола
5 months before
Po,sije
Коментирай