Всички недоволни. Всички чакат. Всички смятат, че от тях нищо не зависи. Всички са се сгушили в малката си миризлива уютна кочинка на комфорт и тихо недоволстват, но дори не се сещат да се изправят и да глътнат малко свеж въздух. Страх ги е от бурята, която може да дойде. Страх ги е от промяната. Също като бременна първескиня, която хем много иска да има дете, хем безумно я е страх от раждането. Промяната винаги идва с болка, с действие и с риск. Но води до нов живот.
Днес много си остават в къщи, недоволни от света и най-вече от себе си. От собствената си безпомощност, защото са допуснали да ги убедят, че всички са маскари и нищо, ама нищо не зависи от тях. Утре те пак ще са недоволни, но ще са пропуснали днес да направят нещо, с което да променят това, което не им харесва.
