Ако Марк Зукърбърг въведе легитимация с лична карта или паспорт, реалният брой активни потребители ще спадне драматично. Но няма да го направи, защото целият му бизнес модел се крепи на растежа на MAU и DAU (Monthly/Daily Active Users).
Той има нужда от троловете, защото фалшивите акаунти са тези, които генерират най-високия „енгейджмънт“ (влизане в спорове, агресия, масово кликане). Ентропията, създадена от един трол, принуждава биомасата (реалните хора) да стои онлайн часове наред в опит да се кара с наемници.
Чрез троловете геополитическите играчи (Вашингтон, Москва, Пекин, Брюксел) инжектират радикализъм, решават избори, създават революции или ги потушават, разделят обществата до състояние на вътрешна парализа.
Всяка политическа партия може да налее милиони във фирма-подизпълнител, която да пусне 50 000 фалшиви профила. Тези профили свалят правителства, унищожават репутации, внушават паника, а накрая Държавата излиза невинна: "Това е просто свободата на словото в интернет".
Kогато 80-те процента (Биологичните папагали) видят 1000 коментара в подкрепа на дадена лудост или политик, техният стаден инстинкт им казва: "Щом толкова много хора мислят така, значи е истина". Илюзията за Мнозинство създава реално мнозинство. Троловете моделират реалността, а биомасата просто я изпълнява пред урните или на улицата.
Биомасата вътре клика, ядосва се, отделя допамин и кортизол, а през това време шарлатаните се обучават как най-лесно да тригерират животинските инстинкти на стадото.
Хората са суровина. Ресурс, който бива хвърлян на арената, за да може партийните и държавни кукловоди да тестват коя комбинация от лъжи ще предизвика най-ефективен спазъм у масите.
Партиите ще продължават да финансират троловете, а 99% от хората ще продължават да водят кръвопролитни битки в коментарите срещу свинефермите, вярвайки искрено, че "защитават позиция".
---
Светът е красив декор за тези, които пишат правилата, и затвор за останалите, които ги спазват.
Някои се раждат за да бъдат в тълпата, други - за да я управляват от сенките.
Тези, които стоят високо на терасата, държат пуканките. А онези долу на арената продължават да мислят, че гласовете им във Фейсбук решават бъдещето на света.
